93. ДВЕ ПОСОБКИНИ (НЕСЪЩА НЕВЯСТА)

Сенки из невиделица

Родила майка две черки,
две черки, две пособкини,
едната била Мария,
другата била Маргита;
едната била убава,
другата била по-грозна,
един ги Стоян залиби.
Сестра Маргита говори:
- Сестро Марио, Марио!
Та защо да ме прежениш,
у дружки да ме посрамиш?
Я Мария ю говори:
- Сестро Маргито, Маргито!
Ако ме Стоян залиби,
земи си котли ковани,
донеси вода студена,
омий си, моме, главата,
та да те, моме, изплетем
у ситни, дребни витици,
у прековани редове;
моето руо облечи,
моята одня да одиш,
моята дума да думаш,
дор се с Стояна венчате.
Дойде си Стоян, дойде си,
със тия китни сватове,
та да си води Мария.
Минали, що са минали,
през девет села минали,
настали бело Дунаво,
обърнал се е млад Стоян,
па си говори девере:
- Девере, мои девере,
що не свалите невеста,
на това бело Дунаво,
да си омие очите,
оти е очи фанала.
Та па е пришел млад Стоян,
бутна Маргита у Дунав,
па си отиде на двори.
Минало малко, немного,
до девет годин минали,
дошел е баби на госке.
Срещнала го е баба му,
па си говори Стояну:
- Зету Стояне, Стояне,
та камо черка Маргита?
- Дома е, бабо, дома е,
тънко си платно ткаеше,
мъжко ю дете на ръце;
много ви здраве допрати,
да си отиде Мария,
я платно да ю доткае,
я дете да ю подържи.
Я баба си му говори:
- Дома е, зету Стояне.
Дочула го е Мария,
земала котли ковани,
донела вода студена,
та си омила главата,
изплела я е майка ю
у ситни, дребни витици,
у прековани редове,
пошла е с нана Стояна.
Минали, що са минали,
през девет села минали,
настали бело Дунаво,
па си говори Мария:
- Нане Стояне, Стояне!
Каква е тази невеста
у това бело Дунаво,
златни ю венци на глава?
Я Стоян си ю говори:
- Айде си, айде Марийо,
та това не е невеста,
нало си е мрена риба.
Пиле летеше низ гора,
летеше и па пееше,
настало бело Дунаво,
па си говори Марии:
- Моме Марийо, Марийо,
оти си, моме, улава?
Това те лъже млад Стоян,
това е сестра Маргита
у това бело Дунаво.
Я Мария си извикна:
- Божце, мили Божице,
де се е чуло, видело,
майкя родила две черки,
две черки, две пособкини,
един ги Стоян залиби, -
родила дункя две дуни,
един ги сокол изклюца?...
Тогай се с душа разстави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.