92. УБИВАНЕ БЕЗДЕТНА СЪПРУГА

Сенки из невиделица

Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнино,
Тодорке, севда голяма,
Тодорке, булка хубава!
Ето ни девет години,
ка ся със тебе събрахме:
ти беше клето сираче,
ази бях чуждо аргатче;
как ся със тебе събрахме,
хубава мъка стигнахме:
злато от сребро по-много;
златна пераля немахме,
и параля си купихме;
от сърце рожба немаме:
млада ли да тя кайдисам,
млада ли да тя парясам?
Тодорка дума Тодорчо:
- Тодорчо, пръвна пръвнино,
Тодорчо, севда голяма!
В гората има ябълка
девятгодишна, ялова,
таз си година цъфнала,
цъфнала и завързала
една ми злата ябълка!
Тодорчо ся не угади
на Тодоркина хората;
че стана Тодор, отиде
у побратим си Никола.
Тодор Николу думаше:
- Никола, побратиме ле,
ти си, Никола, касапин,
ела, Никола, у дома,
аз имам крава ялова,
да я, Никола, заколеш.
Никола дума Тодорчу:
- Тодорчо, побратиме ле,
хайде си, Тодоре, иди,
аз ща подиря да дода.
Наточи ножи касапски,
че у Тодорчови отиде.
Тодорчо крава не изкара,
най си Тодорка изведе; -
Никола Тодорка кайдиса,
та и главата отряза.
Тодорки глава скачаше
и на Никола думаше:
- Драги Никола, мил булин,
сърцето да ми разпориш,
на сърцето ми да видиш,
да видиш, драги, що има.
И Никола я разрязал:
намери мъжка рожбица -
момченце с злато перченце.
Тодор Николу думаше:
- Я дай ми ножа касапски
да си ябълка разрежа,
да си устата разквася.
Не си ябълка разряза,
най ся в сърцето удари
и си Тодорки думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнино,
Тодорке, севда голяма,
Тодорке, булка хубава,
тъй ли е било писано:
на едно двама да умрем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.