91. ИЗМАМНИК НА ЛИБЕТО СИ

Сенки из невиделица

Цани се Иван в Донини,
Дона е била манечка.
Расла е Дона, порасла,
Иван на Дона думаше:
- Я хайде, Доне, я хайде,
я хайде да забегнеме.
- Постой, почакай, Иване,
да приспа мама и тато,
да зема тесте ключове,
да си отключа пивници,
да зема тежко имане.
Приспала Дона майка си,
майка си, Дона, баща си,
па зела тесте ключове,
отключи тежки пивници,
и зела тежко имане:
девет катъре с имане,
десети дребни дарове.
Па тръгна Дона със Иван,
ходиле, що са ходиле,
минале поле широко,
настале гора зелена.
Дона я дремка обори
и си на Иван думаше:
- Я хайде, либе, да поспим.
Дона си на скут легнала,
легнала Дона, заспала,
Иван и скути отреза.
И тръгна Иван, па тръгна,
подбра си Иван, подбра си
девет катъре с имане.
Дона се от сън събуди,
Иван го нема при нея.
И тя се виком провикна:
- Горо ле, поведи ми се,
Иване, обади ми се.
Гората се е повела,
Иван се не обадил.
Дона го люто проклела:
- Да даде Господ, Иване,
девет години да лежиш,
при мене лек да намериш. -
Дона на гора думаше:
- Горо ле, горо зелена,
я да си сведеш клонето,
та да те дарба подара,
на секо клонче и кърпа.
Където Дона паднала,
лековен стана манастир.
Иван се болен поболе,
девет години болея,
девет постилки изгнои.
Прочуло се е, прочуло,
прочуло Донинин манастир,
между две гори зелени,
между две вити планини;
покарала го Ивана -
негова стара майчица.
Край манастира стигнали,
сите се врати затворили,
и кандила огаснали,
и манастира продума:
- Върни се, върни, Иване,
и тук лек не ще намериш,
че мене клета остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.