88. ЛЕКОМИСЛЕН СЪПРУГ ИЗНЕВЕРНИК

Сенки из невиделица

Тръгнал е Иван, тръгнал е,
жътвари да си отбира,
жътвари, млади врачанки;
че даде Иван, че даде
на сяка мома по бапка,
на Радка даде две бапки.
Радка Ивану думаше:
- Байно ле, байно Иване,
на сяка мома си даде
на сяка мома по бапка,
на мене даде дор до две?!
Иван на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
като на нива отидем,
тогис щем, Радке, да видим,
кой ще по-млого да жъне.
Като на нива отидоха,
жънаха, какво жънаха,
пред сяка мома ред снопи,
а пък пред Радка дор до два.
Иван им обяд занесе:
- Помага ти Бога, Радке ле,
Радке ле, мома хубава!
Ще ли ма земеш, Радке ле?
Радка Ивану думаше:
- Байно льо, байно Иване!
Земам та, байно, земам та,
ако си жена парясаш,
ако си деца харижеш.
Че стана Иван, отиде,
право си у тях отиде.
А че са Иван разкрещя,
разкрещя, още разтрещя,
че си жената паряса,
че си децата хариза
на голи, боси цигани.
Че стана Иван, отиде,
че на билберя отиде,
че си брадата обръсна,
че си кривако намаза,
че го на рамо подигна,
право на нива отиде:
- Помага ти Бог, Радке ле,
помага ти Бог, либе ле!
- Дал ти Бог добро, байно льо!
- Либе ле, Радке, либе ле,
ази си жена парясах,
че си децата харизах
на голи, боси цигани.
Радка Ивану думаше:
- Байно льо, байно Иване!
аз не та земам , байно льо,
че ти душата мерише
като на дърт пръч в кошара,
какво си брада обръснал
като на прасе пърляно?
Очи ти светят, байно льо,
като на коте гуряливо.
Аз ша си зема, байно льо,
аз ша си зема момченце,
момченце, младо кюрпенце,
да му мерише душата
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Иван са люто разсърди,
извади остро ноженце,
ноженце, черночерянче,
та че се в сърце удари,
че се изясно провикна:
- Клета му душа проклета,
който на жена повярва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.