|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
85. НЕСВИДЛИВА КЪМ ЗЪЛВА СИ СНАХА (НЕСВИДЛИВА
ПАВЛОВИЦА)
Сенки из невиделица
Имала Яна два мили брата:
единиот Петре, другиот Павле.
Петре Павлету тихо говори:
- Ой Павле, Павле, по-мали брату!
Ние имаме сал една сестра,
сал една сестра - хубава Яна, -
да не мажиме нашата сестра,
да и сковиме сребрени венец,
сребрени венец, сребрени гердан,
да и скроиме се свилено рухо,
се свилено рухо, се невестинско;
нека ни ходи нашата сестра,
нека ни ходи како невеста:
деня да ходи млада невеста,
ноке да спие левен девойка.
И ги дочула кучка Тодора,
кучка Тодора, Янина снаха.
Па ми се чуди кучка Тодора,
как да омрази хубава Яна,
как да омрази от мили бракя,
па си отиде у конюшница,
па си отвързе добрата коня,
и го отвързе, и го убоде,
ем го убола, ем навикуе:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра,
вашата сестра, хубава Яна:
ви е убола добрата коня!
От милос Яни нищо не рекли.
Па ми се чуди кучка Тодора,
па ми се чуди, що да си стори,
па си улезе у земни клети,
си изпущила голема бочва,
голема бочва от триста ведра,
от триста ведра се руйно вино,
ем го пущила, ем навикуе:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра,
ви изпущила голема бочва.
От милос Яни нищо не рекли.
Па ми се чуди кучка Тодора,
па си заклала мажкото дете,
мажкото дете - пета година,
ем го заклала, ем си викнала:
- Бърготе, бърго, Петре и Павлу,
що ви сторила вашата сестра,
вашата сестра, хубава Яна:
ми го заклала мажкото дете!
От милос Яни нищо не рекли.
Па си заплака хубава Яна,
на бракя ми си тихо говори:
- Слушайте, слушайте, премили бракя!
Отнесете ме в гора зелена,
изсечете ме залак по залак,
залак по залак що мрава носи.
Си заплакаха Янини бракя,
я отнесоха в гора зелена,
я изсекоха залак по залак:
па се сторила църква-монастир,
църква-монастир, девет попове,
девет попове, девет владици,
девет владици, осем гячина.
Дома дойдоха Янини бракя,
па си я зеха кучка Тодора,
я отнесоха в гора зелена,
я изсекоха ме залак по залак:
па се сторила две люти змии:
па заптисала два друма рамни, -
що е поминало, се е клукнала.
Верк., № 287.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|