84. НЕВЯРНА КЛЕТВА

Сенки из невиделица

Вела е тлака тлачила!
Си горна, долна махала,
сите и моми дойдеа,
чичово Рада не дойде
Вела е абер пратила,
два пъти абер пратила,
трети път сама очела,
па на чича си говоре:
- Чичо ле, чини ли ти се
да пущиш Рада на тлака?
Ако ме, чичо, на верваш,
верно да ти се закълна,
със клетва да те увера,
че нема пакост да стане.
Ето ми мъжко детенце,
ето ми златно кръстенце!
Детенце камък да стане,
я ли кю Рада да лъжа?
Нали сме пуста роднина,
роднина по сватовщина.
Чича на Вела говори:
- Чичова Вело, невесто,
тая се рода не гледа!
Да иде Рада на тлака,
ама да ми се закълнеш,
ти да я водиш и върнеш,
и дома да я нагледваш!
- Братец е Велко на пазар,
братец е Стоян с овците,
братец е Йован с козите, -
пущи ми Рада на тлака
по-малко да ми попреде,
повече да ми попее.
Чича Велика послуша,
та прати Рада на тлака,
дъщерка Рада изпрати
с Вела братова дъщерка.
Кога я Вела завела,
като у къщи влезнала
какво да види, да чуе? -
Велко на одар седеше,
със меден кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
"Седете, моми, седенкя,
седете, моми, предете,
Рада ще вече да дойде."
Ка виде, Рада че иде,
Велко свирнята обърна,
он жално, милно зафана:
"Фърляйте урки, вретена,
та вийте вити венчила,
със Рада да ни венчате."
Рада в одая влезнала,
па се над люлка наднела,
та малко дете отвила,
па на детенце говоре:
- Теткино пиле, Стоиле!
Проклета да е майкя ти,
проклета да е, триклета,
че се е в тебе заклела,
та е менека довела,
със нея да сме етърви, -
какво сме ние с майка ти?
Нали сме пуста роднина:
мама и стрина етърви,
за двама брайкя рождени,
и ние с нея етърви,
низ една каща у друга;
а барем да са чичови
какво сме ния чичови,
па би се нещо свършило!
Барем да не е греота,
та опусти му срамота,
па опусти и роднина!
Най се е още заклела,
думата закон да стане!
Боже ле, мили Божице,
я ли за Велко не сакам?
Ама ме тата не пуща,
па нана зареч не дава!
Теткино пиле, Стоиле,
проклета да е майкя ти,
оти се така зарече,
та се от тебе отрече,
мене ли добро да стори,
или на Велко, девер и,
или за пусто имене?
Тамам си това издума,
дете се с душа раздели,
та се на камик скамени,
Велко ич това не чуе,
нито му жалба дожале,
ни го от Бога греота,
ни го от люде страмота,
най ги със Рада венчали,
та сестри чичови - етърви,
за двама брайкя рождени;
ем чича Велко, ем уйче,
фана камико заглава,
та го на дворка исфърли,
сал да си кефо направи,
душману инат да стори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.