83. НЕОДЪРЖАНА КЛЕТВА

Сенки из невиделица

Иванчо Пенки думаше:
- Пенке, Лалова дъщеря,
помниш ли, Пенке, знаеш ли,
когит са двама либехме,
вишни череши зреяха
и ний череши берехме,
на едно клонче стъпяхме,
в една кошница туряхме, -
думахме да се земеме,
един са другиму кълняхме:
кой ся по-напред ожени,
девет години да лежи,
девет постелки да изгной,
постелки, още завивки.
Със стълба в гърне да влязва,
и там да му е широко...
Над вода ли ги думахме,
буйна ли вода протече,
че ни думите завлече?
Буен ли вятър повея,
че ни думите завея?
Пенка Иванчо думаше:
- Кога цъфтят вишни череши,
тогас думите ни ще ся сбият.
Иванчо Пенки думаше:
- Да даде Господ, либе ле,
девет години да лежиш,
кога си на хоратата не седиш!...
Иванчо жално заплака,
а пък Пенка се засмяла,
и на Иванча думаше:
- Махни се от тук, Иванчо!
Като Иванчо замина,
Пенка я глава заболя
и си ся болна разболя.
Лежала малко, немного,
лежала до три години,
че тогас дума продума:
- Да идеш, либе, да идеш,
Иванча тук да доведеш,
ръката да му целуна,
дано ми душа излезе,
че веке ми се додея.
Ходи Никола, вика го,
че си Иванча доведе.
Пенка Иванчо думаше:
- Дай ръка, либе, прости ме,
стига съм болна лежала...
Той си ръката подаде,
Пенка му ръка целуна,
че и на очи отлекна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.