|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
79. ГЕРГЬОВСКА ЖЕРТВА ОТ СОБСТВЕНА РОЖБА
Сенки из невиделица
Днеска е света неделя,
а зарана е понделник,
в понделник ми е Гергевден;
секи ще агне да коли
Гергевден да ми отслужи
Богу молитва да стори.
А Стоян, сирак, сиромах,
че нема агне да коли
Гергевден да ми отслужи
Богу молитва да стори.
Съде е ходил млад Стоян,
по търла и по бачии,
дано си агне измоли,
Гергевден да си отслужи.
Никой му агне не даде,
Гергевден да си отслужи.
И той дома си отиде,
па си Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
съде съм ази изодил
по търла и по бачии,
никой ми агне не даде,
Гергевден да си отслужим,
Богу молитва да сторим;
еми ще колим детето,
Гергевден да си отслужим,
Богу молитва да сторим.
Яла Петкана говари:
- Либе Стояне, Стояне,
ка ще да колим детето,
като си ни е едното,
и ние сме го добиле
със билки и със корене!
Яла си Стоян говори:
- Либе Петкано, Петкано,
ако си ни е едното,
ние ще да го заколим,
Гергевден да си отслужим,
Богу молитва да сторим,
нало ща ти се помола,
кога си доде дедтето
а тизе да му не кажеш
че ще го ние колиме,
да не си пъгне да бяга.
Не било малко, не млого,
ето че иде детето.
Нали е майка рождена
не можла да се задържи,
нало на дете казала:
- Сине Първане, Първане,
заканил се е баща ти,
теб, сине, да та заколи,
Гергевден да си отслужим,
Богу молитва да сторим.
Яла си дете говори:
- Мале ле, стара, глупава,
ако се е тате заканил,
мен младо да ме заколи,
ти д' идеш в нова чаршия,
да купиш свила сякаква,
най-више свила римизна
от четири ми я препрегни,
от девет ми я оплети,
свилен ми гайтан изплети,
двете ми ръце превържи,
доде ме татко заколи,
дано се, майко, задържа,
на тато да не посегна,
че би ще нещо греота:
греота, мале, от Бога,
срамота, мале, от хора.
Петкана дете послуша,
па си е рано ранила
у тая нова чаршия,
купила свила сякаква,
най-више свила римизна
от четири я препрегна,
от девет си я оплете,
свилен ми гайтан изплете.
Ето че иде млад Стоян,
па си детето улови,
двете му ръце превърза,
па го на земля обори
детето да си заколи,
Гергевден да си отслужи,
Богу молитва да стори.
Яла се дете прерита,
и свилата се изкъса,
майка му стои, па плаче,
а детето и говори:
- Що стоиш, мале, що плачеш?
Руса си коса отрежи,
двете ми ръце превържи,
доде ме тато заколи,
дано се, мале, задържа,
на тато да не посегна,
та грях пред Бога да стора.
Яла се Стоян изправи,
срещу слънце се прекръсти,
и си изглади ножчето
на масат и на огнило.
Кога надоле погледна, -
в крака му вакло агънце,
Господ си му дал агънце,
да си Първанча избави,
че баща си са покорил.
Стоян е агънце заколил,
та си Гергевден отслужи,
Богу молитва направил.
Зайчар (ПСп., 23-24, 904 с.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|