78. НЕИЗПЪЛНЕН ОБРОК

Сенки из невиделица

Покарал Андрей, покарал,
девет гемии с имане,
десета със бял маргарец;
ред ги сред море нареди,
нареди, та ги покара,
та че се Андрей провикнал:
- Боже ле, мили Господи,
дали ша има на свето,
кат мене втори на свето,
девет гемии да кара,
девет гемии с имане,
десета със бял маргарец?
Де й стоял Господ, че слушал,
че даде Господ, отдаде
силни ми черни вятрове,
че са морето разигра,
разигра, то си разхвърля
сини, високи талази.
Че пак се Андрей провикна,
провикна и се помоли:
- Боже ле, мили Господи,
я възпри, Боже, затвори
силни ми черни вятрове,
да са морето утиши
от силни високи талази,
голям ще хаир направя:
на ново село черкова,
на голяма ряка мостове.
Де й стоял Господ, че й слушал,
че възпря Господ, затвори
силни ми черни вятрове,
че се морето утиши
от силни високи талази,
Че пак се Андрей провикна,
и си на Бога думаше:
- Боже ле, мили Господи,
голям са оброк обрекох,
яла не ща го направи, -
имане не е бащино,
самси го й Андрей спечелил.
Де й стоял Господ, че слушал,
че даде Господ, отдаде
силни ми черни вятрове,
че са морето разигра,
разигра, то си разхвърля
силни, високи талази,
девет гемии пръснало,
токо Андрейчо остана
на енна чамова дъсчица,
и са на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, помогни,
да си накрая изляза,
на суха земя да стъпа,
че ща насахат да давам,
който се обрек обрече,
се да го, Боже, направи:
със Бога шега на бива,
на Бога лъжа не минва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.