77. БОЛЯРИН ПЕТЪР ОТИВА НА СВЕТА ГОРА

Сенки из невиделица

Долетело паун пиле,
та паднало на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти.
Запищало, запеяло,
като гука, дуру дума:
- Айде, айде Павле-Петре,
стегай коня да си идем
на манастир Светогорски:
Стана вече три години,
откак си се ти поканил,
покани се да си идеш,
да си идеш, па не идеш,
та се вече изнадахме,
изнадахме, изгледахме.
Дочула го Петровица,
Петровица боляркина,
па излезе на дворове,
па му тихом проговаря,
проговаря, отговаря:
- Ишу! ишу! паун пиле,
не гукай ми на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти.
нови порти чемширови.
Това пиле и не чуе,
и не чуе, и не хае,
като гука, дуру дума,
крилете си потрасува,
дребни перя проредува.
Изпратила Петровица,
Петровата робинчица.
Излезнала Петровата,
Петровата робинчица
да попади паун пиле.
Паун пиле подлитнува
десно крило протрасува,
та изтраси бело книже.
Съгледа го Петровата,
Петровата робинчица,
съгледа го, прифана го,
изнесе го на чардаци,
на чардаци, на високи,
подаде го на Петрова,
на Петрова мила сина,
мила сина Костадина,
златоуста, среброглава,
среброглава, среброкоса.
Ка го прие син Костадин,
книже чете, сълзи рони.
Съгледа го боляр Петър,
па му тихом проговаря:
- Хвала тебе, син Костадин,
книже четеш, сълзи рониш, -
от дека е изпратено,
от дека е допратено,
от дека е, до кого е?
Син Костадин, проговори,
проговори, отговори:
- Хвала тебе, стари татко,
нали питаш, да ти кажа:
Книга ти е изпратена
низ хубава Света гора
до тебе е допратена:
канил си се да си идеш
у убава Света гора,
па си махнал, не си ишел.
Да не махнеш, най на идеш!
Боляр Петър, проговори,
проговори, отговори:
- Хвала тебе, син Костадин,
ако не съм, я кю идем.
Па калеса боляр Петър,
па калеса от изгрева,
от изгрева до заода;
що калеса, се му дойде,
да изпратат боляр Петър,
да си иде у убава,
у убава Света гора;
Натовари боляр Петър
три катъра сухо злато,
четвъртия чиста чоха,
чиста чоха богасия,
нашарена, некроена.
Па си тръгна боляр Петър,
па си тръгна през планина,
през гора ясенова,
у гората пиле пее,
като пее, дуру дума:
- Айде, айде Павле-Петре,
да си идеш на манастир,
на манастир Светогорски:
Стана вече три години,
откак си се ти поканил,
покани се да си идеш,
да си идеш, па не идеш,
та се вече изнадахме,
изнадахме, изгледахме.
Запрел се е боляр Петър
да постои, да послуша,
та постоял тъкмо три дни -
тъкмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Хвала тебе, боляр Петъре,
стига стоя, стига слуша!
Мои нозе дървя ли са,
мои очи звезди ли са,
мое сърце камък ли е?
Снагата ми слана стана,
копита ми лед поледи.
Послуша го боляр Петър
после стана, та отиде
у хубава Света гора,
та подари седемдесет -
седемдесет манастири.
Станянине, господине,
тебе пеем, домакине,
Бога славим, болярине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.