|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
70. МАЙЧИНА КЛЕТВА
Сенки из невиделица
Море варай Руже, бело Руже!
Море чула ли си, или не си,
де излегло подарчето,
подарчето от селото,
да си берат селски моми,
да си жниет ангария,
ангария - жълто просо.
И на Ружа се сборуват:
- Айде, Руже, айде дружко,
да идеме тука долу,
да жниеме жълто просо.
Ружа майка не га пуща:
- Седи, Руже, седи, керко,
че утре ми два празника -
ем Илинден, ем Маринден.
Ружа майка не послуша,
та си юзе сърп вов ръки,
кърпа юзе на рамото.
Ружа майка га прокълна:
- Варай, Руже, мила керко,
лю да никнеш да зажниеш,
да т' изеде люта змия,
люта змия десна ръка.
Та станаха, отидоха.
Ружините милни дружки
на Ружа си сборуваха:
- Варай, Руже, мила дружко,
никни, Руже, да зажниеш,
че ти имаш лека ръка.
Кръст си чини бела Ружа
кръст си чини среща слънце,
никна Ружа да зажние,
изеде га люта змия,
люта змия осойница.
Я Ружа си сборуваше:
- Кешке майка да послушах,
варай, дружки, мили дружки,
я идейте, я кажайте
на моята стара майка, -
не кажете, ка ме изеде
люта змия осойница,
лю идейте и ручейте,
Ружа сме га оженили.
Верк., № 167.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|