65. УРОЧАСАН МОМЪК

Сенки из невиделица

Леля си хабер проводи:
- Чини, що чене млад Недко,
да дойде лели на сбора; -
пременен да не дохажда,
леля ще да го премени
с уйкова нова премена,
ленена и копринена.
Да не минава сред село,
а да си мине под село,
че в село хоро играе,
та Недка да не урочасат.
Недко си леля не слуша,
а хубаво се премени,
и по-хубаво накити;
врано си конче обседла,
обседла и го възседна,
па тръгна Недко да иде
у мила леля на сбора.
Не мина Недко над село,
над село, нито под село,
а мина Недко сред село,
сред село хоро играе, -
като мидеха млад Недко,
кръстом се хоро разкъса
от Недковите хубости,
и една дума думаха:
- Благатка била таз майка,
що е туй чедо родила,
а по-благатка таз мома,
дето ще Недка да земе!
Току що дума изрекли,
кон се под Недка препъна,
и Недко падна от коня,
от коня посред селото,
и се от душа раздели.
Теком си леля тичаше,
та на хорото отиде,
и викна, та си заплака:
- Мил лелин Недко сборянче,
нали ти леля казваше,
пременен да не дохождаш!
А ти си си леля не слуша,
ами се хубаво премени,
и по-хубаво накити.
Леля си хабер проводи
до Недковата майчица:
"Чиниш, що чиниш, да дойдеш,
че съм Недка годила
за черноземка девойка,
голема сватба ще правим."
Ка зачу Недку майчица,
тя на слугинки думаше:
- Месете бели краваи,
печете чисти погачи, -
леля е Недка годила,
за черноземка девойка,
та щем на сватба да идем.
Месили бели краваи,
и са на сватба тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко;
среща им иде носило.
Недкова майка думаше:
- Назад носила върнете,
носила да ни не срещат:
леля е Недка годила,
та му на сватба идеме!
А леля тихом думаше:
- Не съм си Недка годила
а си е Недко в носила!
Ка зачу Недку майчица,
викнала, та заплакала, -
с носила Недка прегърна
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.