|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
64. СМЪРТ ОТ ГАЛАТНА ВОДА
Сенки из невиделица
Драганка ходи из лозе,
из лозе, из бяло грозде,
Драганка люто ожъдня
сред лозе бистър кладенец -
Драганка вода ще пие.
Край лозе седи овчарче,
с медна си свирка свиреше.
Свирка му тихом говори:
- Не пий, Драганке, таз вода,
тази вода е галатска,
галатска, още мъртвешка.
Снощи галати минаха,
мъртво галатче носяха,
в тази го вода къпаха,
люти му рани миеха,
ленени кърпи переха.
Драганка овчарче не слуша,
посегна вода да пие.
Сръбна Драганка, не глътна,
люто я глава заболя,
грозна я треска отресе.
Драганка жално викаше:
- Клета му душа, проклета,
който овчарче не слуша!
Дорде Драганка издума,
и се от душа раздели.
Раковски, Б. старина, І (1865), с. 182.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|