62. НЕВЯСТА КОШУТА

Сенки из невиделица

Милен Миленка думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
я как ми казват хората:
дене си млада невяста,
ноще си горска кошута,
бяли ти поли се роса,
ситни ти зъби се трева.
А Миленка му думаше:
- Либе Милене, Милене,
не слушай, либе, хората,
хората ни са душмане,
пред тебе думат за мене,
я пък пред мене - за тебе,
че си са, либе, сговаряме.
Истина, либе, истина,
бяли ми поли се роса,
ситни ми зъби се трева,
ала си заран подрана,
в нова градинка увлеза,
цветето да си обида, -
поли ми станат се роса;
перце си лучец откъсна,
па си със зъби прегриза,
зъби ми станат се трева.
Я Милен си и думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
днес петък, заран събота,
под рани рано в събота,
замеси бяло кисело,
опечи бяли краваи,
че щем да идем, да идем,
у мила майка на госте,
след девет години - отврътки.
И Миленка го послуша,
та рани рано в събота,
замеси бяло кисело,
опече бяли краваи,
па са тръгнали да идат,
у мила майка на госте,
след девет години - отврътки.
Вървеле, що са вървеле,
минале поле широко,
настале гора зелена,
седнале да си починат.
Милен Миленка думаше:
- Либе Миленке, Миленке,
сега щеш, либе, да кажеш:
дали си млада невяста,
или си горска кошута, -
ако ми, либе, не кажеш,
тука ще да та обеса.
А Миленка му думаше:
- Либе Милене, Милене,
нали ма питаш, да кажа,
да кажа, да та не лажа:
истина, либе, истина,
дене сам млада невяста,
ноще сам горска кошута! -
Ще идем у мила майка,
тя ще ма, либе, излекува,
там има жени билерки,
те знаят билки сякакви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.