61. НА БЕДЕН БОГ ПОМАГА

Сенки из невиделица

Юкрилчо майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
утре го кажат Великден,
Великден, личен царски ден.
Сичкем щат гостье да дойдат,
нам нема гостье да дойдат.
Дали сме твърде сирмаси,
та си на люде не слагат,
или си рода немаме?
- Юкрилчо, сину Юкрилчо,
наше е рода голема,
ами сме твърде сирмаси,
та си на рода не слага,
ами се Богу помоли,
и теб богатство да даде.
Га бе в понделник вутрина,
сички на оран торнаха,
чьорно угарье да орат,
бела пшеница да сейот.
Юкрилчо рано подрани
на белен Дунав отиде,
бело си лице миеше
и са на Бога молеше:
- Харизай и мен, Боже ле,
до двана сиви биволье,
и я на оран да ида,
чьорно угарье да ора,
бела пшеница да сее, -
и я зенгин да стана,
и мене людье да слагат.
Кайно са Богу молеше,
че си му Господ хариза
до двана сиви биволье,
стана Юкрилчо да оре,
бела пшеница да сее;
до две е бразни прибразнил,
ага третана затвори,
оралоно са закроши,
и биволье са запреха.
Юкрилчо си са чудеше,
и са на Бога молеше:
- Доли е камен ерлия,
или е корен еворов?
Биволье си му думаха:
- Юкрилчо, наш сайбиине,
нито е камен ерлия,
нито е корен еворов,
ами е казан куплия,
с девет товара алтонье.
Ами на стани, посудри,
посудри и порукни ни,
каменен да си преборнем,
иманье да ти извадим.
Стана Юкрилчо посудри,
посудри и порукна хми,
каменен се преборна,
алтоньене си огреха
кайно есноно слончице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.