60. ПОКАЛУГЕРУВАНЕ НА ХУБАВА МОМА

Сенки из невиделица

- Патроно, моме Патроно,
Патроно, пиле шарено!
Що е ова чудо от тебе?
Къта година кървнина,
ова година два кърва!
Що йе ова ситно плетене?
Що йе ова бело носене?
Що йе ова левен одене?
Йе се нажали Патроне.
От куки стана Патрона,
та си извади рувото,
та си завали два огна;
в единиот върли рувото,
во други върли даро'и;
та си отиде в манастир.
Патрона ли им викаше:
- Калугерици, майчици!
Има ли место за мене
и църна раса за става?
- Патроно, моме Патроно,
Патроно, пиле шарено!
Имаме место за тебе
и църна раса за става;
имаме млади гячина,
гячина ке ни премамиш.
Лицето да си погрубиш,
косата да си посмолиш,
така ти до'й си в манастир.
И тогай стана Патрона,
та си изгруби лицето,
та си посмоли косата.
Кога си лице грубеше,
жешки каменя падвеа;
кога си коса смолеше,
кърваа роса росеше,
так я примиа в манастир
калугерица да бидит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.