59. МОМА, ЗАТВОРЕНА ОТ БРАТЯТА И В КУЛА

Сенки из невиделица

Слънце зайде зад гора зелена,
сянка падна по поле широко;
ред се редят зълви и етърви,
кой да иде за вода студена,
ред се падна на мома Маргита
тя да иде за вода студена.
Нейна майка върла е душманка,
не пуща я на вода да иде,
да се среща с Реля билюк-баши,
а си грабва двете пъстри стомни,
па отива сама на кладенци.
При кладенци Рельо билюк-баши,
на калпак му - китка миризлива,
на пояс му - медени кавали.
Проговаря Маргитина майка:
- Добър вечер, Рельо билюк-баши.
- Дал Бог добро, Маргитино мале!
Че къде е Маргита девойка?
- Нито питай, Рельо билюк-баши,
нито питай, нито да ти казвам!
Маргита се вчера поминала,
а пък днес я, Рельо, погребахме.
Отговаря Рельо билюк-баши:
- Лъжи други, Маргитино мале,
лъжи други, мен не мойш излъга:
Маргита е жива и здрава,
снощи беше Марга пак при мене
и ми даде тая смесна китка.
Разсърди се Маргитина майка,
па се върна скоро у дома си
и на девет сина виком вика:
- Махнете я таз кучка Маргита.
Махнете я, резил ще ви стори,
тя се либи с Реля гони-вятър,
хем му ходи китки да му наси,
снощи вечер пак била при него,
пак била и китка му занела.
Яд ги хвана Маргитини братя,
съградиха таз кула висока,
затвориха Маргита девойка;
та и слънце Марга да не вижда!
Сълзи рони Маргита девойка,
сълзи рони и Богу се моли:
- Дай ми, Боже, лято кишовито,
да подгизнат каменни дувари,
да се срути таз кула висока,
да си найда Реля билюк-баши!
Даде Господ лято кишовито,
подгизнали каменни дувари,
срутила се таз кула висока,
оттърва се Маргита девойка,
и си найде Реля билюк-баши.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.