57. СТОЯН И ТОДОРА - ЕЛЕН И КОШУТА

Сенки из невиделица

Собрали ми се набрали,
сите селянье, кметове,
цървено вино пиеа,
голема дума думаа,
малките моми славеа
момите и момчетата:
- Коя е мома убава,
по-грозно момче да земе;
кое момче е убаво,
по-грозна мома да земе.
У момите е Тодора,
Тодора грозна - най-грозна,
у момчетата е Стоян,
Стоян е убав, най-убав.
Дел му се падна Тодора.
Крена Стоян да си иде,
грозна Тодора по него.
Ка го видела майкя му,
посла Стояну в зевнико,
на Тодора пред зевнико.
Ату влезна код Стояна,
ату му вели, говори:
- Сину Стояне, Стояне,
ако си земеш Тодора,
бесно те куче стретнало,
стретнало, та те наяло!
Да ходиш девет години,
се лекове да си тераш,
та да не мож да го наеш!
На Стояна дожалело,
и от си Бога помоли:
- Боже ле, мило Боженце,
створи ме, Боже, створи ме,
створи ме сура елена,
та да станем да бегаме,
у тая гора зелена,
в тия планини високи,
да пасем трева зелена,
да ладим сенки дебели,
да пием вода студена.
На Бога е дожалело, -
Стоян си створи еленче,
Тодора створи кошута.
Па да станаа, побегнаа,
бегаа в гора зелена,
по високите планини,
пасли са трева зелена,
пили са вода студена.
ладили са сенки дебели,
седели девет години.
Дочула ги е макя им,
па стана макя, та ойде,
отдалек иде и вика:
- Сине Стояне, Стояне,
де да си, тука да си,
майци дърва да набереш!
Еле си е пуста макя,
чу я Стоян от планина,
та си ойде код майкя си:
сос рогове дърва набра,
сос нодзе я задена.
Стана макя му, дойде си,
на селанье говореше:
- Е селанье, е кметове,
що видех азе в планина:
Там има младо еленче,
и има сърна-кошута.
Селанье се здумаа,
да си идат по планина,
да утепаа еленче
и тая сърна-кошута.
Па се собраа селанье,
ойдоха в гора зелена,
да тепаа младо еленче
и тая сърна-кошута;
Тераа ги три дни, три нощи,
не можеа да ги дайдат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.