55. СТОЯН ПРЕВЪРНАТ НА ОРЛЕ

Сенки из невиделица

Мама Стояна помъмра,
помъмра, майка, погади:
- Стоене, синко Стоене,
що е туй чудо от тебе!
И ний сме младост имали,
и либовници либили,
туй чудо не сме виждали,
каквото твойто, Стоене!
Нагоре минеш-заминеш,
у Маламкини наминеш:
Маламка топла обеда,
Маламка добра пладнина,
Маламка добра вечеря,
не се завръщаш у дома,
обеда да си обедваш,
пладнина да си пладнуваш,
вечеря да си вечеряш.
И Стоян се е засрамил,
че се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на каква-годе гадинка,
на сиво-бяло орленце,
високо да си подхвръквам,
та да ме имат загубен,
аз да се спусна кат орле
в Маламкината градина!
И на Бога се смилило,
че го на орле престорил,
и си високо подхвръкнал,
и по-ниско се пак спуснал
в Маламкината градинка.
Маламка цветя разсажда,
Стоян водата разправя,
да се цветето полива.
Стояновата майчица,
като се Стоян загуби,
в Маламкини го търсила,
да не го й скрила Маламка,
и в градинка е отишла,
Маламка люто кълнеше:
- Ти ми момчето пропъди!
Стоян пред нея излезе
кат сиво-бяло орленце,
и със крилца я гладеше.
Мама му не го познала
и му крилете оскуба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.