54. ЛИБЕТО ПО-ОБИЧА, ОТКОЛКОТО БАЩА И МАЙКА

Сенки из невиделица

Тодора кърши лиляко
над това бело Дунаво,
над това синьо езеро;
Пусти се лиляк откърши,
та се Тодора удави
у това бело Дунаво.
Та се Тодора провикна:
- Боже ле, мили Боже ле,
колико село Койнаре,
половин моя роднина, -
оти ме никой не чуе,
от тука да ме извади,
от това бело Дунаво!
Таман Тодора издума,
ето че иде баща и,
та на Тодора говори:
- Плувай, Тодоро, колко мож,
та на край да ми изплуваш!
А Тодора му говори:
- Не мога, тате, не мога,
не мога, тате, да плувам, -
пусти се гайтан уплита
о тая вита ракита.
Доде си това издума,
ето че иде майкя и,
па на Тодора говори:
- Моме, дъщерко Тодоро,
кой ми те мома удави?
Плувай, Тодоро, изплувай,
на край, на плитки бродове,
на край, на сухи брегове,
та майкя да те прихване,
прихване да те пригърне,
от Дунав да те извади!
А Тодора и говори:
- Мале ле, мила мале ле,
не мога, мале, не мога,
не мога, мале, да плувам, -
пусти се гайтан увива
у тия гасти шаваре,
пуста се коса уплита
у тая вита ракита.
Доде си това издума,
ето че иде либето,
либето, що го либила,
па на Тодора говори:
- Моме хубава, Тодоро!
Защо се мома удави?
Дали те майкя удави,
или те баща удави,
или ти дови досади
от мои тежки ядове?
Недей се, моме, ядосва,
не гини млада зелена!
Я плувай, моме, изплувай,
на край, на плитки бродове,
на край, до сухи брегове,
язека кю те прифана,
прифана да те извада
от това бело Дунаво.
А Тодора му говори:
- Не мога, либе, не мога,
тежка е грижа за мене,
бистра се вода люлее,
сине се небе синее,
пусти се гайтан увива
у тия гасти шаваре,
пуста се коса уплита
у тая вита ракита.
Я приди, либе, пристапи,
та ми гайтана отвържи,
ил ми косата отрежи!
Либе нали е, мило е,
хвърли се в бело Дунаво,
с лева ръка я прифана,
с десната бръкна в силяфе,
извади златна чекия,
та и гайтана отреза
и косата и отвърза,
та я от Дунав извади,
право я дома заведе,
та па на майка си говори:
- Излез ме, мамо, посрещни,
изнеси вино червено,
простри си платно ленено.
Кат го е чула майкя му,
кат го е чула, излезла,
излезла, та го срещнала.
Младо на макя говори:
- Я на ти, мале, отмена
на сестра - танка плетушка,
на мене - бяла премена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.