53. НЕРАЗДЕЛНИ (IV)

Сенки из невиделица

Остана Иванчо сираче,
без баща, Иванчо, със майка,
че го майка му гледала,
гледала и отхранила,
лете по чузди чиками,
зиме по чузди станове,
станове, още дараци.
Расте Иванчо, порасте,
че стана двайсе години,
стана Иван за женене,
залиби бяла Тодорка.
Дето я иска Иванчо,
я майка му я не рачи;
дето я иска майка му,
я Иванчо я не рачи.
Скришом го й майка годила,
скришом му дрехи скроила,
зорлан го на кон качила,
че са за булка отишле.
Иванчо дума кумове:
- Кумове, вие сватове,
хайдете оттук да минем,
край Тодоркини дворове,
да видя бяла Тодорка,
и тий са от там минали;
Тодорка стои на врата,
Иванчо дума Тодорки:
- Дай ръка, либе, прощавай,
ще ида да се венчавам!
Тодорка дума Иванчо:
- Иванчо, либе лъжовно,
като се назад върнете,
пак от тук да минете,
та да ти видя булката,
мяза ли, либе, на мене,
гледа ли мойто гледане,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене.
Като се назад връщали,
край Тодоркини минали.
Иванчо дума кумове:
- Кумове, вие сватове,
я повъспрете сватбата,
да видя бяла Тодорка!
Тодорка стои на врата
и на Иванча думаше:
- Иванчо, либе лъжовно,
не ти й хубава булката
Иванчо дума Тодорки:
- Тодорке, либе Тодорке,
запали свещи восчени,
и се на Бога помоли,
дано ни Господ стореше
някакви-годе гадинки,
я фтички, я лещевички.
Тодорка се е върнала,
запали свещи восчени,
че се на Бога помоли:
- Божне ле, мили Божне ле,
стори ни, Боже, стори ни,
някакви-годе гадинки,
две фтички, две лещевички.
Де стоя Господ, да слуша, -
стори ги Господ две фтички,
две фтички, две лещевички.
че са с Иванчо фръкнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.