52. НЕРАЗДЕЛНИ (III)

Сенки из невиделица

Залиби Никола, залиби,
залиби Никола Маламка,
Маламка - младо момиче.
Либе я Никола, либи я,
либи я, още лъга я,
от малка дур до голяма,
че си Маламка порасте.
Дошло е време за сватба,
Никола иска Маламка,
Маламка - младо момиче.
мама му иска селянка,
селянка, черночукманка,
селянка, другоселянка.
Искала и направила:
Годили и ги менили,
дигнали сватба голяма.
Като за булка ходеха,
мама Никола думаше:
- Никола, мама Никола,
не минувай отдол пътя,
отдолу, край Маламкини,
Маламка седи край пътя
със желти чехли на прябош,
със бяла риза копринена,
Маламка ще те прокалне.
Нейната й клетва лошава,
лошава - ще те постигне.
Че не си мина Никола,
не си мина отгор пътя
най си мина отдол пътя,
отдолу, край Маламкини,
Маламка седи край пътя
със желти чехли на прябош,
със бяла риза копринена;
не го Маламка прокълна,
най си Никола питаше:
- Никола, либе Никола,
хубаво ли ти й булчето,
хубаво ли е като мен,
сладко ли дума като мен,
има ли, джанъм, има ли,
има ли моя срамен глед,
има ли, джанъм, има ли,
има ли моя мъдър ход?
Никола дума Маламки:
- Маламке, либе Маламке,
мама я й нея избрала,
мама ми нея ще води.
Като се назад върнаха,
като си у тях отиде,
синките момци слягоха,
синките момци и моми,
само Николчо не слягва.
Николчо дума майни си:
- Майно льо, стара майно льо,
изпразни ли си колата?
Утре е делник-понеделник,
аз ще с кирия да ида -
с кирия, върла ракия.
Ранил е рано Никола,
ранил е рано в понеделник,
Никола дума майни си:
- Майно льо, стара майно льо,
я ми дай медни кавала,
без него нийде не ходя.
Че му кавала подаде, -
потегли Никола с кирия,
потегли девет кервана,
най-напред върви Никола.
Кат мина край Маламкини,
със меден кавал засвири,
кавала свири, говори:
"Де си, Маламке, къде си,
в коя ли пуста улица?
Я излез, излез, Маламке,
я излез да се видиме!"
Де го Маламка зачула,
Маламка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
Аз ще за вода да ида
долу на бистри извори,
водица да си налея.
Мама Маламка думаше:
- Мари ти снахо най-малка,
по нас е такъв адетя:
дор булка неделя не стори,
за вода не си отожда.
Маламка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, стара свекърво,
по нас е други адетя,
млада булка като доде,
най-напред вода ще донесе
на свекъра и на свекърва.
Грабнала й котли, кобилца,
че си за вода отиде
доле на бистри извори;
Там си завари Никола,
руси биволи поеше;
Отде го виде Маламка,
че на Никола думаше:
- Никола, либе Никола!
Я дай ми, либе, ножчето,
ябълка да си разрежа,
дето й ябълка ходила
из ергенските пояси,
из моминските колани!
Че и ножчето подаде,
ябълка да си разреже,
дето й ябълка ходила
из ергенските пояси,
из моминските колани.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободее.
Как я Никола съгледа,
че му се жалба нажали,
че се в сърцето удари,
удали и се прободе,
и на Маламка хортува:
- Маламке, либе, Маламке,
я леж, Маламке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят,
едно струване да струват.
Де ги мама му съгледа,
че тя каил не стана,
не ги в един гроб зарови, -
Никола - пред чековата,
Маламка - зад чековата.
Насяха лози на гроба,
на гроба, на Николова,
на гроба, на Маламкина.
Мина се малко, не много,
мина се до три години.
Расли лозите, порасли,
че се през черква изплели,
тогаз са грозде родили.
Тогава са се сетили,
гробове да си одровят,
кокали да им съберат.
Де заровиха Никола,
там не найдоха Никола,
Никола го в гроба няма;
като Маламка одровиха
и двама в гроба лежаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.