51. НЕРАЗДЕЛНИ (II)

Сенки из невиделица

Изяснило се небото,
Милчо войводо, войводо!
Нашарила се земнята -
секакво цвеке шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и милно Бога молеше:
- Божне ле, мили Божне ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годева,
аз болен да се побола;
кога Янки годеж пият,
аз ще по-зле да стана;
кога се Янка зажени,
аз с душа да се раздела;
кога си Янка венчават,
и мене да си опеват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат.
Каквото рекър тъй било:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога Янки годеж пиле,
Милчу си по-зле настана;
кога се Янка зажени,
Милчо се от душа раздели;
кога Янка извеждаа,
и Милчо си изнасаа;
по Янка сваи да пееа,
по Милча сестри да плачеа.
Па се пред църкви ставили.
Янка девере говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
яла кю да ви продумам:
пущете ми десна рака
сас Милчо да се простиме,
че сме се много искале,
яла не сме се юзеле.
Не се сетиле кумове,
десна и рака пуснале,
сас Милча да се прощават, -
дори се с Милчо простиле,
Янка се с душа раздели.
Па ги двама закопали:
Янка туриле пред църкви,
Милчо туриле зад църкви.
Кога било утре рано,
утре рано на преливки,
на Янка тънка топола,
на Милчо расне зелен бор,
та се през църква превеле,
па си връове ставиле.
Прегърнале се двамата.
Кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.
Янкина макя-майчица,
нали е макя-майчица,
със студена вода прелива,
Милчова майкя-мащеа,
със врела вода прелива,
корене да му изсахнат,
они още пораснуват.
Та се под църква прорасле,
па са се двама ставиле.
Кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.