50. НЕРАЗДЕЛНИ (I)

Сенки из невиделица

Залиби се в село мома и момък,
баре си се много вярно либеа.
Проклет беше на момъка баща му,
та не даде момку мома да земе.
На мома се жално-милно нажали,
та отиде в поле метли да бере.
Де се зело люта зъмя в метлите,
та изеде малка мома на ръка,
та умряла малка мома под село.
Събрали се момините йолдашки,
закопале малка мома под село.
На момък се върла жалба нажали,
та отиде в гора рало да сече,
па се качи добър юнак на явор,
да си сече яворова ралица.
Отфръкнал е клети ивер от явор,
та удари добър юнак в сърцето,
та си умрял добър юнак над село.
Събрале са момкова дружина,
та отсекли яворови носила,
закопали добър юнак над село.
Израсла е тънка ела под село,
израсъл е явор дърво над село.
Проклета бе на момата майка и,
та отсече тънка ела под село,
По-проклета бе на момъка баща му,
та отсече зелен явор над село.
Изтекли са два кладенци сред село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.