|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
49. ДИМНОВИДЕЦ И ТАТАРИ
Сенки из невиделица
Димновидец вино пие
сос негово първно либе,
сос негова стара майка,
сос негова мила сестра.
Димновидец отговаря:
- Надзарни се първно либе,
да надзарнеш над портите,
нещо ми се зачувуя:
конски тропот, турски сговор.
Погледнала на полето,
па се назад повърнала,
с гайтан порти затворила.
- Пийни, пийни, Димновиде,
пийни, пийни добро вино,
кога пиеш добро вино,
още толко хубав стаяш:
низ гърло ти се цъклее,
како низ чаша цъклена.
Отговаря на сестра си:
- Леле, сестро Катерино,
я надзарни мила сестро,
да надзарнеш над портите,
нещо ми се зачувуя:
конски тропот, турски сговор.
Га погледна на портите,
га надзърна на полето,
сво е поле поцърнело,
църни угре и татаре.
Да си лова Димновида.
Повърна се мила сестра.
- Леле брате Димновиде,
дека сестра да те скрие?
Па отвори шарен ковчег,
и разтърси тенки дари,
па го тури у дарове,
у дарове, у ковчези;
отнесе го у горица,
у горица - зелен листник,
та го тури у листнико,
па се назад повърнала,
повърнала у дворове,
напунила църни угре,
църни угре и татаре,
па фанали нему либе,
фанали го, удрили го,
удрили го през полите:
- Кажи, мори, Димновида!
Я она им отговаря:
- Не сам айдук, не го зная,
фанете си нему сестра,
она че каже Димновида!
Фанаха си клети турци,
фанаха си мила сестра,
фанаха я, мъчиха я.
- Кажи, мори, твоя брата,
твоя брата Димновида,
че сечеме бели раце,
че въртиме църни очи,
че сечеме бели нози,
да си кажеш мили брата!
- Се сечете, нищо не знам,
извъртете, я па не знам.
Отсекли ю бели раце,
отсекли ю бели нози,
извъртели църни очи,
та па она не казала.
Па фанали първно либе,
пръвно либе отговаря:
- Ей го горе у горица,
у горица - зелен листник,
у листнико - шарен ковчег,
у ковчего - тенки даре.
Отишли са, нашли са го,
фанаха го, вързаха го,
везаха му бели раце,
у дома го закарали.
Извикна си нему сестра:
- Леле брате Димновиде,
немам очи да те видим,
немам раце да те пригърнем,
немам нозе да те изпратим.
На турци се нажалило,
та пущиха Димновида.
Мошино, Софийско (Илиев, № 72).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|