48. ОМЪЖЕНА ЗА РАЗБОЙНИК - ПРЕВЪРНАТА В ПТИЦА

Сенки из невиделица

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
златно кандило миеше,
и го пред Бога палеше,
жално-милно си плачеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
я чуй ме, Боже, я виж ме,
смили се, Боже, за мене,
за мойта рожба любезна!
Проклета да е мама ми,
мама ми, още татко ми,
че са ме дали-продали
толкова много далеко:
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
дето си петел не пее,
дето си агне не блее, -
на едно лудо, смахнато,
що от молба не отбира.
Бактисах, Боже, бактисах,
ума си вече залисах:
ката вечер ми донаса
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
ръждиви сабли да трия,
търговски глави да крия.
Стори ме, Бжое, престори
на каква да е гадинка,
високо да си подфръкна,
подфръкна, да си прехвръкна,
деветтех гори зелени,
деветтех води големи,
у дома да си отида,
в нашта градина да кацна,
на бял, на червен трендафил!
Чул и е Господ молбата,
че я по-скоро престорил
на сиво-бяло гълъбче.
Фръкна Грозданка, подфръкна,
че из високо префръкна,
деветте гори зелени,
деветте води големи,
у мамини си отиде.
Кацна Грозданка в градина,
на бял, на червен трендафил,
сутрина рано кацаше,
тамо си и замръкваше,
различни песни пееше,
дано се мама и усети,
че й дъщеря и Грозданка.
Мама и се много чудеше,
сама в себе си думаше:
"Каква е тази гадинка,
дето си рани сутрина
в моята равна градинка,
кат току кацне, запява?"
Отиде мама и в градинка,
погледна долу, нагоре,
виде гадинка да пее, -
с десна ръчица посегна,
посегна, та я улови,
докато навън излезе,
гадинката се преправи,
на Грозданка се представи,
пред мама си се изправи;
двете се живи фанаха
и умрели пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.