|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
45. МОМА ВОЙНИК ЗАРАД БАЩА СИ
Сенки из невиделица
Телялче вика из село:
"Царя си войска събира,
кой има синка да прати,
кой няма - да си откупи,
ако не - самси да доде!"
Баш Банко сина нямаше
на войска да го проводи,
отмяна да го отмени,
най има девет дъщери,
десета Радка безимка;
девет е годин сукала,
на десетата отбита.
Баш Банко по двор ходеше,
дъщери люто кълнеше:
- Да даде Господ, да даде
в един ден да ви заровя,
едно струване да струвам, -
кога си нямам моченце,
на войска да го проводя,
отмяна да ме отмени,
на войска да не отхаждам!
Как зачу Радка безимка
таз дума като зла чума,
че на татя си думаше:
- Я мълче, тате, не плачи,
не плачи, не се кахъри!
Що кълнеш, тате, тъй лошо,
що думаш, тате, таз дума?
Я стани, тате, че иди,
у чичовите синове,
че да ги, тате, попиташ,
речат ли мома в войската,
в войската мома да иде,
напред войската да върви,
байрака мома да носи?
Стана Баш Банко, отиде,
на братови си синове
Баш Банко тихо говори:
- Ще ви се нещо помоля,
дано ми мине молбата;
Радка си иска да иде
заради мене в войската,
отмяна да ме отмени, -
бива ли, джанъм, става ли,
мома на войска да иде?
Те на чича си думаха:
- Иди я, чичо, проводи!
Стана Баш Банко, отиде
и на Радка си думаше:
- Рачат те, Радке, искат те.
Радка тати си думаше:
- Да станеш, тате, да идеш,
във тъмни, тате, чаршии,
скрои ми мъжка премяна,
купи ми пушка бойлия,
и остра сабя френгия,
и чифтелии пищови,
и да си, тате, повикаш
баш бербери да додат,
косата да ми обръснат,
че със войската ще тръгна!
Стана тати и отиде,
купи и конче хранено,
скрои и мъжка премяна,
купи и пушка бойлия,
и остра сабя френгия,
и чифтелии пищови,
баш ми бербери повика,
Радки коса остригаха.
с войската Радка тръгнала,
че е байракът дигнала,
напред войската вървеше.
Царица царю думаше:
- Царю ле, царю честити!
Да знаеш, царю, да знаеш,
какъв съм сън сънувала:
Имаме мома в войската -
как щем я, царю, издири?
Царя царици думаше:
- Я мълчи, мълчи, царице,
лесно щем да я издирим,
лесно щем да я познаем:
в чаршя ще ги проводя,
кой какво ище да вземе;
там има хурки писани,
жена е лакома за хурка,
момата хурка ще земе.
Радка е хитра, че хитра,
Радка си хурки не гледа,
най си кавала улови,
със меден кавал засвири,
че си войската поведе,
поведе, байрак задигна.
Царица царю пак дума:
- Царю ле, царю честити!
Имаме мома в войската -
как щем я, царю, издири,
как щем я, царю, познаем?
Царя царица думаше:
- Я мълчи, мълчи, царице,
лесно щем да я издирим,
лесно щем да я познаем:
в бахчата ще ги проводя,
овошки да си наберат,
жена е лакома за увошка, -
момата най-много ще земе.
Радка е хитра, че хитра,
секи си янлък напълни,
тя си едничка откъсна,
на четири я разряза,
на четирима я проводи,
че си войската поведе,
поведе, байрак задигна.
Царица царю пак дума:
- Царю ле, царю честити!
Имаме мома в войската -
как щем я, царю, издири,
как щем я, царю, познаем?
Царя царица думаше:
- Я мълчи, мълчи, царице,
лесно щем да я издирим,
лесно щем да я познаем:
в градина ще ги проводя,
цвете да си наберат,
мома е лакома за цвете, -
цвете тя ще си набере.
Радка е хитра, че хитра,
секи си набра по китка,
тя си едничко откъсна,
на силях си го натъкна.
Че си войската поведе,
поведе, байрак издигна.
Царица царю пак дума:
- Царю ле, царю честити!
Имаме мома в войската -
как щем я, царю, издири,
как щем я, царю, познаем?
Царя царица думаше:
- Я мълчи, мълчи, царице,
лесно щем да я издирим,
лесно щем да я познаем:
в ливади ще ги проводя,
във ливадите да легнат,
жена дето си там легне,
там се тревата не дига.
момата най-много ще земе.
Радка е хитра, че хитра,
лесно се Радка менила
със чичови си синове,
щом си се зора зазори,
от царя хола додоха,
местата да си прегледат.
Гледали, що гледали,
не можле да си познаят.
че си войската поведе,
поведе, байрак задигна.
Царица царю думаше:
- Царю ле, царю честити!
Имаме мома в войската -
как щем я, царю, издири,
как щем я, царю, познаем?
Царя царица думаше:
- Я мълчи, мълчи, царице,
лесно щем да я издирим,
лесно щем да я познаем:
на хамам ще ги проводя,
на хамам ще я познаят.
Радка е хитра, по-хитра,
с другиго в хамам не влезе,
сал с чичови си синове.
Таман във хаман ще влязва,
телялин вика из града:
- Имаме мома в войската,
да стане да си отиде,
мама и вече ще умре!
Радка въз царя излезе,
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуна.
Цар се до уши зарадва,
дето се Радка обади, -
голяма дарба я дари,
у тях я царя проводи.
Габрово (СбНУ 36, с. 30, № 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|