43. БОЛЕН ЮНАК И ОРЛИ

Сенки из невиделица

Маре Стоене, Стоене!
Разболял ми се млад Стоян
на връх на Стара планина.
Немало кой да го гледа,
гледале съ го два орли,
два орли, два мили брата.
С уста му вода носиле,
с криле му сенка чинале,
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата!
По-нагоре се дигнете,
догде ми душа излезе,
та па тогава паднете,
бяло съ месо найеште,
черни ся кърви напите;
бяло йе месо юначко,
черни съ кърви левентски.
А орли кажат Стояну:
- Море Стоене, Стоене!
Та не сме дошле, Стоене,
кървите да ти пиеме.
Ами сме дошле, Стоене,
теб да си юнак гледаме.
Знаиш, Стоене, паметвиш,
кога в пожара горехме,
та си тояга подаде,
та ни из пожар извади?
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата!
Аз немам мило братенце,
вие сте мене два бракье.
Знайте ли мойте дворове?
Там има дърво кръстато,
идете на мойте двори,
паднете на това дърво,
та жално, милно грачайте:
"Ти, Стоянова майчице!
Я хайде да те заведам
при твоего сина Стояна,
че лежи, та ще да умре,
че му си риза ушила
на личен ден на Прокопий
и люто си го проклела,
пуста се клетва сбъднала,
сбъднала, скоро стигнала."
Послушале го два орла,
па си на двора отишле,
та на дървото паднале,
па жално, милно грачале.
Изляла майкя Стояну,
та йе со орли отишла,
та я при Стоян завеле
на връх на Стара планина.
Кат го видяла майкя му,
жива го тя прегърнала,
а мъртви се разгънале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.