42. ТЪГА НА ТЪМНИЧАР ЗА ДОМА

Сенки из невиделица

Два се зме'а на планина сбиле,
от сила ми мътен Дунав течит,
край му би'е у Будина града,
во Будине у темна зандана;
тамо лежит Груйо лудо дете,
що ми лежал до девет години,
на рамо му пиле соколово;
лице грубит, пиле да го ранит,
очи точит, да го вода поит:
- Расти, пиле, расти да порастиш!
Ке те пущам мойте рамни дворье,
да 'и видиш дали 'и позна'аш?
Му говори пиле соколово:
- Ай ти тебе, Груйо, лудо дете!
И да пойдам, дворье не позна'ам.
И той на пиле му говорит:
- Ай ти тебе, пиле соколово!
Сами ми се дворье бележити,
стреде дворье имам бела чешма,
до чешмата една бела лоза,
до лозата едно криво дърво.
Оттук' стана пиле да отлета,
да отиде во негови дворье.
Дворье ми йе трева пообраси,
бела лоза ми се исушила,
и дървото ми се пресушило.
Що имаше до три кука'ици;
Една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трекя кукат ката ден, ката ден.
От тук' стана пиле да отиде,
да отиде во темна зандана,
во зандана, при Груйо лудо дете;
се застоя на юначко рамо,
му прикажвит за три кука'ици:
- Една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трекя кукат ката ден, ката ден.
Му говорит Груйо лудо дете:
- Що ми кукат от вечер на вечер,
тая ми йе моя първа люба;
та що кукат от утро на утро,
тая ми йе моя мила сестра;
та що кукат ката ден, ката ден,
тая ми йе моя мила майка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.