40. МИРЧО ВОЙВОДА И ТРИ ЗМЕЯ СРЕЩУ ЕДНА ЛАМЯ

Сенки из невиделица

Шетба пошета Мирче войвода,
шетба пошета по равно поле;
със коня игра лова да лови,
лова да лови едри елене.
Не изловил едри елене,
еми излови болнего змея;
игра Мирчо коня, сабя тегли,
сабя тегли да ми погуби,
да ми погуби болнего змея.
Отговори му болнего змея:
- Бре назад, назад, Мирчо ловджия!
Коня не играй, сабя не тегли,
бре я не съм си проклета ламя,
бре токо си съм болнего змея;
бре ние сме си троица брата:
един ми чува вашето село,
другия чува поле Костурско,
бре я си чувам Перинско върше.
Збориме се на равно поле,
и ми задребни дребна ми роса,
и ми падна темна ми мъгла,
и яз не видех, - мене убиха,
тука останах болен да лежа.
Бре айде Мирчо, Мирчо ловджия!
Коня си яхай, сабя си върти,
яз ке те водя Перинско върше,
бре тамо има проклета ламя;
кога ми падне дъжд да ми иде,
тога излезва проклета ламя
да си ми яде бялото грозде
и да ми зобе бяла пченица.
Бре ние сме си троица братя:
един ке гръмне, гръмне и трясне,
един ке пусне, бре, дребна роса,
третио ке пусне до темна мъгла,
та ке излезе проклета ламя,
грозде да зобе й бяла пченица,
ти си проиграй бързата коня,
и потегли си острата сабя,
та си погуби проклета ламя; -
стига да яде бяла пченица,
стига да зобе бялото грозде,
стига да чини зиян на люде!
Пак ми отиде Мирчо ловджия,
пак ми отиде Перинско върше,
и ми отиде болнего змея.
Собрали са се троица брата:
бре първио ми гръмна и трясна,
повторнио ми облак затемни,
а третио ми мъгла изпусна,
мъгла изпусна дори до земя,
мъгла изпусна, роса задребни.
Тога излезва проклета ламя
да си ми яде бялото грозде
и да ми зобе бяла пченица.
Сабя замаха Мирчо ловджия,
сабя замаха, ламя погуби;
тога се задигнет троица брата
мъгли здигнаха и разидоха,
слънце огреа от ясно небе.
Тога ми слезе Мирчо ловджия,
та ми заведе болнего змея,
та го отведе във тая гора,
във тая гора гола дабика.
Тамо имаше, бре, тая мандра,
стадо пасеше по гора зелена,
тога остави Мирчо ловджия,
та го остави на тая мандра,
тамо го пои со прясно мляко
тамо го пои до три недели,
пак го оздрави болнего змея.
Тога ми стана болнего змея,
побратим фати Мирчо ловджия,
та ми отиде болнего змея,
пак да ми чува поле Костурско. -
Това ми стори Мирчо ловджия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.