37. ЖЕНИТБА НА СЛЪНЦЕТО

Сенки из невиделица

Славки си рожба не трае!
Добила Славка момиче,
твърде е било хубаво.
Славка се чуди и мае,
как да му име нарече,
па го нарекла Грозданка, -
да му е грозно името.
Расла, порасла Грозданка
у майчини си скутове,
у бащини си тремове.
Нийде Грозданка не ходи
да я не види Слънцето.
Веднъж Грозданка излязла
у бащини си градини,
пред бащини си дворове,
там си я Слънце съгледа!
Три дни й три нощи трептяло,
трептяло и не захождало,
а майчица му готвила,
готвила и чакала, -
защо се слънце забави?
Като си у тях отиде,
майка му го е съдила,
съдила, още питала:
- Слънчице, мило мамино,
защо се толкоз забави,
та ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хляб?
Слънчице дума майци си:
- Да знаеш, майко, да знаеш,
каква си мома съгледах
на долна земя на света!
Ако таз мома не зема,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах.
Да идеш, мила майчице,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш да го попиташ,
можем ли да я вземеме,
тука горе да я вдигнеме -
за нея да се венчая.
Отишла майка, питала:
-Боже ле, вишни Господи,
слънце е тъжно и жално,
че е девойка видяло
на долна демя на света.
Бива лии приляга ли,
момата жива да дигнем?
за нея да се венчае?
Господ старици думаше:
- Старице, майко слънчева,
бива си и приляга,
ще спуснем златни люлчици
на Грозданкини дворове
на личен ден, на Гергьовден;
ще върви мало-голямо
за здраве да се люлее,
ще дойде й мома Грозданка,
ще седне в златни люлчици,
а ний ще люлки да дръпнем,
да си я горе дигнеме.
Како е рекъл станало:
Златни си люлки спуснали
на Грозданкини дворове,
вървяло мало-голямо
за здраве да се люлее;
люлели, що се люлели,
най-подир иде Грозданка -
сама я мама люшнала.
щом се Грозданка люшнала,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали!
Мама и плаче, нарича:
- Грозданке, мила мамина,
девет си годин сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано.
А Грозданки се дочуло,
девет години да говей.
Па е Грозданка говяла
девет години на свекра,
на свекра и на свекърва,
на първо либе - слънчице.
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди,
да не е няма-немица,
зело е Дена-Деница,
Грозданка ще е кумица,
Грозданка ще ги венчава,
на слънце сестра ще стане.
Дигнали сватба голяма.
Грозданка булка пребули -
само се було запали!
Булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма-немица,
та сляпа ли си слепица,
че ми булото запали!
Грозданка се е засмяла
и на Дница продума:
- Аз не ти було запалих,
и не съм няма-немица,
нито съм сляпа слепица!
мене ме майка поръча:
девет съм годин сукала,
девет годин да говея
на свекър и на свекърва.
Сега й девета година,
сега ще и да продемам.
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчева,
оставили са Деница
и са венчали Грозданка.
Остана Дена-Деница,
остана под венчилото,
и се на Бога помоли:
- Боже ле, Вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на каква - годе гадинка!
Стори я Господ, престори
на лястовиче пиленце,
та хвръкна, та си изхвръкна
из слънчовите дворове.
Като видяло слънцето,
това ми пиле хубаво,
спусна се, та му отряза
пиленце от косичника,
та да се знае и приказва
че това ми е пиленце
от слънчевата невяста,
що си я слънце напусна,
напусна под венчилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.