36. СЛЪНЦЕТО ЗАДИРЯ МОМА

Сенки из невиделица

Кахъри, тежки ядове,
дитнете мъгли прахове,
да запрашите слънцето,
слънцето, кое, месеца:
Рада за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, кое, месеца!
Ходила й Рада за вода,
ходила й Рада, връща се, -
среща и иде слънцето.
Слънцето Ради думаше:
- Радо ле мома хубава,
подай ми, Радо, водица,
със твойта десна ръчица.
Рада слънчици думаше:
- Махай се оттук, слънчице,
не ме, слънчице, замайвай,
мама ми й болна, умира,
водица да и занеса,
устата да си разкваси.
Слънцето Ради думаше:
- Лъжи ти, Радо, кого щеш,
сал мене, Радо, не лъжи,
сал мене не мож излъга:
слънцето грее високо,
слънцето гледа широко.
Снощи край вази поминах,
че си у вази погледнах:
Мама ти магьосницата, -
майка ти, омайницата, -
омая гора и вода,
омая птички в гората,
омая риба в водата, -
мама ти на стол седеше,
жива гадинка държеше,
държеше и я дробеше,
в ново я гърне туряше,
на огъня я вареше,
със бел я бодил подклада,
като подклада, нарича:
"Радо, синко ле, Радо ле,
както боде ей тоз бодил,
тъй да се бодат за тебе,
и турци, Радо, й българи,
и третя вяра - цигани."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.