35. БРАНКО ЮНАК СЕ БОРИ С ЛЮТА ЗМИЯ

Сенки из невиделица

Похвали се Бранко юнак
снощи вечер на кладенци
пред моми и пред момчета:
че е Бранко добър юнак
и си има добра коня,
добра коня вихрогона,
вихрогона, хилиндара, -
вихри гони, вихри стига,
похвали се пред момите,
обложи се в механите
със селяне и кметове,
че ще иде да погуби
люта змия у планина,
у планина, у пещера, -
люта змия троеглава,
троеглава, шестокрила,
дванаесе опашата.
Силом сили по планина,
по планина, по рудина,
та запрела три клисури,
забранила три планини,
заградила три градове,
разселила девет села
и запрела девет сватби:
така стоят не венчават.
Наел се е Бранко юнак,
не наел се у юнаство,
най се наел у пиянство, -
селяне му дарба дали
Магдалена баш девойка,
баш девойка, баш денница.
Магдалена дума дума,
дума дума, нишан даде:
пръстените от пръстите
и гривните от ръцете.
Отиде си Бранко юнак,
отиде си да вечеря.
Майка Бранку проговаря,
проговаря, запитува:
- Хвала тебе, Бранко юнак,
защо не щеш да вечеряш,
дрямка дремеш, сълзи рониш?
Дали стори верен облог,
или падна у дружина,
та те камък надметнаа?
Бранко юнак проговори,
проговори, отговори:
- Слава Богу, стара мале,
кат ме роди, не ме пита,
а сега ме ти попита!
Нали питаш, да ти кажа:
похвалих се снощи вечер,
снощи вечер на кладенци,
пред си моми и пред момчета,
пред си моми и невести;
дума дадох, облог сторих
да убия люта змия,
люта змия у планина,
у планина, у пещера,
люта змия троеглава,
троеглава, шестокрила,
дванаесет опашата.
дар ми дават Магдалена,
Магдалена баш девойка,
баш девойка, баш денница.
Силна го е дрямка взела,
легна Бранко да си поспи;
събуди се утре рано,
утре рано, на по-рано,
постегна си добра коня,
постегна го, обузда го:
сине седло, желти юзди,
ситен ориз зоб назоби,
руйно вино вода напои;
Възседна го, на път тръгна,
та отиде на планина,
у пещера на легало.
Провикна се Бранко юнак,
провикна се, що се може:
- Бог те убил, люта змия,
люта змия троеглава,
дето да си, тука да си,
да се двама обидиме,
кой е юнак над юнаци,
кой е хала над халите!
Дочула го люта змия
низ планина, низ пещера,
кат го чула, заечала,
заечала, зафучала,
с душата си порой носи,
с крилете си земя търси,
с нозете си гора ломи,
дето мине се повехне,
дето стъпи се изсъхне.
Кат я виде Бранко юнак,
уплаши се и побегна;
напред бяга, назад гледа.
Достигна го люта змия,
люта змия троеглава,
достигна го, улови го:
с една глава кон му хвана,
с друга глава него хвана,
с трета глава да го пие.
Бранко пищи като лют звер,
и на змия милно дума:
- Моля ти се, мила сестро,
пропущи ме да продумам!
Пропущи го люта змия,
люта змия троеглава,
пропущи го да продума.
Продума и Бранко юнак,
милно плаче, жално дума,
милно плаче, сълзи рони:
- Ни съм дошел да те люба,
ни съм дошел да те губя,
най съм дошел у Загорре
тамо имам милна сестра,
от менека е по-стара,
у Загоре оженена.
Я съм пошел там да ида,
там да ида, да я вида, -
път погреших, тука дойдох, -
кога бъде утре заран,
утре заран, у ранина,
ще замина за Загоре.
Поверва го люта змия,
излъга се, пропущи го,
пропущи го да продума.
Он си узе остра сабя,
та погуби люта змея,
пресече я на два трупа:
плисна мляко като порой,
та понесе мало село,
мало село у Загоре,
селяне го дар дарила
Магдалена баш девойка,
зарад тая славна радост
момите му песни пеят,
момчетата поклон чинят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.