34. ОВЧАР ОТДЕЛЕН ОТ ЗМЕИЦА

Сенки из невиделица

Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ето ми девят години,
как си с овчари заходил,
майка ти не та й питала,
що си посърнал, завянал:
дали си при зла дружина,
или си на зла кехая?
Стоян майка си думаше:
- Милинка моя майно льо!
Коги ма питаш, да кажа,
да кажа, да ти не скрия:
нито съм при зла дружина,
нито съм на зли кехая, -
майно льо, научила са й
мечка ми, мале, стръвница,
вечер на стърга доходя,
на стърга, на полугаря;
кучета гони с огньове,
дружина гони с ножове,
на мене нищо не дума.
Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
то не е мечка стръвница,
я най е, мами, змеица.
Ела си, синко, у дома,
да та змеица остави!
Стоян си у тях отишл,
и там го змеица намяри!...
Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си се в къщи затвори,
змеица в къщи ще влязе;
ази ще по вън да хлопам,
къщата ща обикалям,
змеица ще попита:
"Какво се хлопа на двора?"
Ти си змеица излъжи:
"Имаме крава ялова,
ето ми девят години,
как я биковете гонят,
не може да са оттърве,
да я бикове омразят."
Както го майка научи,
и тъй си Стоян направи.
Змеица дума Стояну:
- Стояне младо овчарче!
Какво се хлопа на двора?
Стоян змеици думаше:
- Имаме крава ялова,
ето ми девят години,
откак я гонят бикове,
не може да са оттърве,
да я бикове омразят,
тий си хлопат по двора,
по двора окол къщата.
Змеица дума Стояну:
- Стояне младо овчарче!
Разточи кола без стопан,
три пъти крава прекарай,
че пак си кола събери, -
бикове ще я омразят,
омразят, още оставят.
Като си каза змеица,
че си е от там излязла.
Стоян си навън излезе,
че на майка си приказа,
майка му кола намяри,
че си колата разточи,
три пъти Стояна прекара,
че пак си събрала колата.
Змеица при Стоян отиде,
отдалеч си глава поваля,
и на Стояна думаше:
- Стояне, младо овчарче,
де ти е крава ялова?
Тогис са назад повърна,
че си Стояна омрази,
омрази и го остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.