|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
33. ЗМЕИЦА И ОВЧАРИ
Сенки из невиделица
Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
и към планина гледаше,
и на планина думаше:
- Горо ле, Мургаш планино,
много си, Мургаш, хубава,
за стадо, за зимовище,
а най-повече за паша,
ала ме, Мургаш, разплакваш,
че ти ми вземаш, планино,
сяка година по овчар,
тази година - двамина,
двамина със кехаята!
Мургашът мълчи сякога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
- Стояне, младо юначе,
аз не ти земам овчари,
а връх мен има грамада,
и в камъните - змеица,
змеица, пуста вдовица, -
тя ти зема овчари,
тя ти взе и кехаята.
Карав., Съч. І, № 6.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|