32. МЛАД МЪЖ ПРЕВЪРНАТ В ЗМЕЙ

Сенки из невиделица

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къдя ходиила, питала,
да найде биле омразно,
омразно, та па отдялно, -
да си омрази Петкана,
омрази, та па отдели
от неин сина Стояна.
Среща и идат циганки,
циганки, черни катунки, -
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
вие ходите насъду,
знаете всичко по света,
знайте ли билки омразни,
омразни, та па отдялни,
да си отделя Петкана
от моего сина Стояна?
А циганки и думаха:
- Ти, Стоянова майчице,
снахи си върла душманко!
Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме -
за една шепа жълтици,
и един китен рованик,
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дале и биле омразно,
дават и и заръчват и:
- Да си вариш билето
в петък спроти събота,
във къща запустеница,
във гърне необжежено,
и с вода неначетена,
и гола, и гологлава,
та па да полейш Петкана.
Па си е зела билето,
та си го дома занела.
Среща им иде Петкана
със бели менци от вода;
нели е чедо разумно,
тя се на пътят запряла,
на циганки път не мина.
Като видяха циганки,
че се Петкана запряла,
между себе си думаха:
"Че тя е чедо разумно,
я хайде да и прикажем,
че и е свекърва душманка."
Додето тия да кажат,
а Петкана им думаше,
че е познала ризата,
Стояновата венчилка;
Тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото искате ще ви дам,
саде ми право кажете,
отде си зехте таз риза,
и тоя китен рованик?
А циганки и думаха:
- Даде я твойта свекърва,
та си зе биле омразно,
да те омрази, отдели
от първо либе Стояна.
Но кога бъде спроти събота,
ти ако лягаш отдясно,
ти да си легнеш отляво, -
дето ще тебе полее,
тя да полее Стояна.
Та ги Петкана послуша, -
та било спроти събота,
тя на Стояна думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
откак се, либе, с теб зехме,
азе си лягам отляво,
а ти си лягаш отдясно,
сега ще си легна отдясно,
че ме страната заболя.
Стоян Петкана послуша,
та си легнала отдясно.
Кога е било полунощ,
та е майка му отишла,
да си полее Петкана,
а тя поляла Стояна.
Кога е било заранта, -
Стоян бе младо питропче,
а той в черкова не отишел.
Като черкова пущаше,
а хората си вървеха
и за Стояна думаха:
- Що стори Стоян, не доде,
като бе младо питропче?
Петкана крави доеше,
тя е зачула тез думи,
па при Стояна отиде,
Стояна да си събуди, -
до половина млад Стоян,
от половина шарен змей.
Тя го е вънка изнела, -
кокошки крякат от него,
кучета лаят от него,
хората бягат от него.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
хайде ме, либе, заведи
във бащини ми ливаде,
във високите грамаде,
да се хората не плашат.
Па ката заран доходяй,
та си ме, либе, споходяй,
по капак мляко донасяй.
Та го завела Петкана
във бащини му ливаде,
във високите грамаде,
па си Стояна остави;
ката е заран ходила,
по капак мляко носила.
Малко са време помина,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ма мома змеица,
либи ма и ще ма земе;
в неделя ми е сватбата.
Петкана сълзи ронеше
и към дома си отводи.
Среща и идат циганки,
дето са дали билките
на неговата майчица.
Петкана им са молеше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото ви питам, кажете:
дето дадохте билките
на мойта пуста свекърва,
та си поля млад Стоян,
а той си стана шарен змей,
та съм го азе занела
във бащини му ливаде,
във високите грамаде;
ката го заран спохождах,
по капак мляко занасях;
малко са време помина,
залюбила го змеица,
в неделя му е сватбата; -
имате ли билки омразни,
омразни, та па отдялни,
да си омразя Стояна
от тая пуста змеица, -
давно да стане млад Стоян,
да си не зима змеица.
А циганки и думаха:
- Имаме билки, Петкано,
па да полееш Стояна;
колко е хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане.
Та ги послуша Петкана,
щото искале, дала им;
та па варила билките,
та па поляла Стояна, -
колкото хубав бил Стоян,
още по-хубав той станал.
Па са с Петкана отишле,
че заклал крава ялова,
па събрал всички роднини,
нейните и неговите.
Та па е фанал майка си,
със рогозина я обви,
и със катран я намаза,
па я със огън запали:
три дни горяла, тлеяла,
гостето яле и пиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.