30. МОМА СЕ ОТЪРВАВА ОТ ЗМЕЙ (I)

Сенки из невиделица

Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се, или не:
мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дохожда,
и тази вечер ще дойде:
змейове - с коне хранени,
змеици - в злетни кочии,
змейчета - в кола писани.
Като през гора ще вървят,
гора без вятър ще легне;
като през поле минуват,
поле без огън ще трепти;
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне,
от четирите кьошета, -
сакън да не се уплашиш!
Таку туй Радка издума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир са порта отвори,
пълен се дворът напълни
с змееве, още змеици.
Змеици Радки думаха:
- Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетенки, -
нашенско ще те оплетем,
нашенско, Радо, змеинско.
Че си Рада оплетоха,
седнаха в златни кочии.
Вървали гора зелена,
настали поле широко, -
насреща идат пет кола,
пет кола снопе и сяно.
Радка на змея думаше:
- Змейо ле, огнян, та пламен,
като си огнян, та пламен,
мош ли запали туй сяно,
туй сяно, още туй снопе?
Змеят на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
снопето, Радке, запалям,
сяното, Радке, не мога,
че има билки всякакви,
кумата й кумунигата,
и едностърка тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка бе хитра, разумна,
че си сеното запали,
че се със змея раздели.
Змеят си Ради думаше:
- Радо ле, моме хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ме тъй хитро изпита,
та се със мене раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.