|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
29. ЗМЕЙ - ПРЕСТОРЕН НА ГЕРДАН
Сенки из невиделица
Гюргелию, кършелию!
Гюргелия кон удила,
кон удила, кон шетала,
на Дунав го напивала,
и са често примивала,
и са често угледвала,
с кокалено огледало,
сама си е зилясала:
- Ой Боже ле, мили Боже!
Кат съм тенко, та високо,
кат съм бяло, та румено,
бре да бях и църнойоко,
кях залюбе царюм синаа.
Де я зачу змей гуренин;
гората е потрошило,
листата е саборило,
тревата е поломило,
та ми слязе низ пътища
уде върви Гюргелия.
Устори са подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Де го найде Гюргелия,
турила го във пазуха,
однесла го до дома си,
та казала на майка си:
- Ой маю ле, мила маю!
Ма найдох си подгърленце,
подгърленце сребърено,
сребърено, маламено.
Я майка и отговори:
- Гюргелию, мило чедо,
уде си го, чедо, зела,
там да си го пак отнесеш.
Това не е подгърленце
това си е змей гуранин.
Гюргелия не послуша,
закачи го на главата,
закачи го да го носи,
та гръмнало, та тряснало
та си дигна Гюргелия.
Илиев, № 280.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|