28. МОМА ГРАБНАТА ОТ ЗМЕЙ

Сенки из невиделица

Рада за вода ходила
на пусти змейски кладенци,
ходила и се върнала;
среща и идат два змея,
два змея, два огняника;
старият Рада замина,
младият Рада запита
и кърчази и напива,
па си и дума говори:
- Радо ле, либе Радо-ле,
всяка ми вечер доходяш,
по смесна китка донасяш,
таз вечер що не донесе?
Рада си змею говори:
- Змейо-ле, огнен змейо-ле,
пусни ме, змейо, да мина,
че майка ми е болнава,
колкото лежи от болест,
два пъти гори за вода,
та бързам да и занеса.
А змеят Ради думаше:
- Радо ле, моме хубава,
лъжи ти, Радо, другиго,
но змея не мойш излъга!
Змеят си хвърка високо
и гледа змеят широко!
Сега над вази прехвръкнах:
майка ти седи в горница
майка ти таз магьосница,
майка ти таз омайница,
за тебе риза шиеше,
сякакви билки вшиваше,
сякакви билки омразни,
омразни, Радо, разделни,
дано те, Радо, намразя,
намразя, Радо, оставя.
Майка ти, таз магьосница,
магьосва гора и вода!
Жива е змия хванала,
в ново гърне я турнала,
у гърне необжежено,
с бял го е бодил подклала.
Змия се в гърне вияше,
вияше змия пищеше,
майка ти тъй наричаше:
- Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
за Рада мома хубава, -
Дано я змейко намрази,
намрази, да я остави!
Доде не те е церила,
аз ще те, Радо, задигна.
Дор това змеят издума,
и се със Рада задигнал,
задигнал горе в небеса,
до високите делове,
делове, стени каменни,
у широките пещери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.