27. ЗМЕЙ ГОРЯНИН СЕ ЖЕНИ ЗА МОМА

Сенки из невиделица

Стоянко млада змеица!
Стоянка змея любила,
любила го е три годин,
никой Стоянка не позна,
дека е змея любила.
Настана лето четвърто,
снахи са я опазили,
та на свекърва говора:
- Мале свекърво, свекърво!
Каква е наша сестрица!
Кога ни беше мънинка,
колко ни беше убава,
а сега е пребледела.
Пребледела, прежълтела,
като дуня презреяла,
а неранджа прекапала,
като риба отровена,
на сух песок изхвърлена;
хлеб омеси, не яде го,
вода носи, не пие я,
като кога змей си люби!
Стоянки макя говори:
- Щерко Стоянко, Стоянко!
Кога ми беше мъненка,
колко ми беше убава, -
бела, цървена у лице
като петровка ябука,
а сега си пребледела,
пребледела, прежълтела,
като дуня презреяла,
а неранджа прекапала,
като риба отровена,
на сух песок изхвърлена!
Стоянка се уплашила,
уплашила, засрамила.
Нищо на макя не рече,
кога дойде змей горянин,
Стоянка на змей говори:
- Змейо ле, горянино ле!
Научи ме, нареди ме,
къде сега че да идем? -
Снахи са ме опазили,
па на макя изказали,
мене си макя прашуе,
и я не знам що да кажем.
Змей на Стоянка говори:
- Стоянко млада змеице!
Ти ми се не бой, Стоянко,
я лесно че те научим,
що да чиниш, къде д' идеш.
Ти си се справи, Стоянко,
я че си ойдем, Стоянко,
на мойте равни дворове.
Та че си каним, Стоянко,
петдесе и пет змейове,
шеесе и шес змеици.
Та че дойдем довечера,
та че те водим, Стоянко!
Па слушай мене, Стоянко,
слушай, що че те научим:
Кога дойдем довечера,
кога дойдем да те водим,
сос огин че те облеем,
ти немой да се уплашиш!
Па си ойде змей горянин,
та е наканил, наканил
петдесе и пет змейове,
шеесе и шес змеици.
Та ойде у Стоянкини,
Стоянкини равни двори.
И Стоянка се справила
сос огин са я облели,
Стоянка не се уплаши.
Па отведоха Стоянка,
ойде си и змей горянин
на негови равни двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.