|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
26. ВГРАДЕНА НЕВЯСТА
Сенки из невиделица
Троица братя града градяха,
дене го градят по есно слонце,
ноще се сипе по месечина.
Троица братя каул сториха:
"Чиено любе най-рано дойде,
та ми донесе рана прогимка,
да го мградиме в белана града."
Всеко си любе любему каза,
Струнино любе любе на каза,
ами му каза много работи:
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
утре ми, любе, рано подрани,
та си обаней малоно дете,
та че го повий и нахрани го,
и нахрани го, и преспи си го,
че ми изпечи рани фурнити,
и опери си белоно пране,
та че ми сготви рана прогимка
и донеси ми на бела града.
Струна невеста рано подрани,
та си направи много работи,
дено насоди нехино любе,
че си сготвила рана прогимка,
и сготвила си е, и отнела е.
Ага е вида нехино любе,
нехино любе ником уникна,
ником уникна, солзи зарони.
Че си го виде Струна невеста,
та си на любе тихо румоне:
- Оти ми, любе, ником уникна,
ником уникна, солзи оброни?
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
изпуснал съм си сребърен порстен,
сребърен порстен с канташи камен,
изпуснах си го в белана града.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
врипна ще Струна, извади го ще.
Врипнала Струна в белана града,
да си извади сребърен порстен, -
Струнини стрици, сощи девере, -
камен по камен, дорво по дорво,
та си вградиха Струна невеста.
Струна невеста викна, заплака:
- Ой стрици, стрици, сощи девере,
изградете ми от десна страна,
от десна страна белана града,
да си ми хранем малоно дете,
малоно дете с пресноно млеко!
Устово (СбНУ 3, с. 81, № 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|