|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
24. ЧУМА У ЧОРБАДЖИ-КАРАДЖОВИ
Сенки из невиделица
Мама на Рада думаше:
- Съвна са, Радо, съвна са,
я дръпни бели бакъри,
та донес вода студена.
Утре е света неделя, -
очите да си омия,
на Бога да се помоля.
Рада си мама послуша,
че дръпна бели бакъри,
че на извара отиде.
Да иде, Рада, да дойде,
слънцето стана на обяд,
Рада от вода не дойде,
кога си дойде от вода,
мама на Рада думаше:
- Синко, Радо льо, Радо льо,
със кого седя, синко ле,
със кого седя, хортува
до това време, Радо льо?
Рада на мама думаше:
- С никого, мамо, с никого,
най седях, мамо, та гледах,
чумата черноперката.
Чума из село ходеше,
в ръце тефтери носеше,
ходаше, мамо, писмаше,
нийде никого, мале мо,
тя не хареса, не писа,
кога до Караджови доде,
до Караджови дворове,
тамка хареса и писа,
Караджови девят сина.
С една ги стрялка удари
и деветината братя.
Сички легнаха, умряха.
Караджата, мари мале,
девят дюлгера доведе,
девят сандъка да правят,
Караджовица, мор мале,
тя си по двори ходеше
и ситни сълзи ронеше,
руса си коса скубеше.
С Караджа, със стопаняна,
живи се, мамо, фанаха,
та че се мъртви пуснаха.
Там седях, мамо, та гледах
до това време, мале мо.
Ю. Русия - бердянски българи (Върб., № 274).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|