23. ЧУМАТА, МОМА И ДЕВЕТТЕ И БРАТЯ

Сенки из невиделица

Вета вее в езерото
чума мори у селото;
се се село разбегало.
Бела Неда не бегала,
дома седи, платно ткае.
И отиде църна чума,
на Неда и говореше:
- Леле, Недо, бела Недо,
дай ми, недо, от платното,
от платното до два лакта,
да завием мажко дете,
мажко дете чумяче!
Бела Неда и говореше:
- Бягай тува, църна чумо,
не ти давам ни пол лакот,
а камо ли до два лакта!
Се разлюти църна чума,
на Неда и говореше:
- Леле, Недо, бела Недо,
ке ти удрим девет бракя,
девет бракя, уще девет,
уще девет братучеда.
- Леле, чумо, църна чума,
мойте бракя не са тува,
са отишли на далеко,
на далеко - Шар планина.
Уще така сборуеки,
приклукаха вити порти,
на портите Недините
Недините девет бракя,
уще девет братучеда.
Ги удрила църна чума,
сите глави превързали,
на Неда и говореха:
- Леле, Недо, наша сестра,
ни удрила църна чума,
постилай ни на широко,
турай сглаве на високо.
Тогай Неда и говори:
- Варай, чумо, църна чумо,
ела, чумо, да ти дадем,
да ти дадем сето платно,
да завиеш мажко дете,
мажко дете чумяче.
Тогай и чума говори:
- Леле, Недо, бела Недо,
да ми дадеш сета кукя,
и я каил не се чинам,
ке си умрат твойте бракя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.