22. РОЖДЕНИЕ ХРИСТОВО И ТРИ САМОДИВИ

Сенки из невиделица

Денница каже месечку:
- Братко месечко, месечко,
я огрей, да си огреем
таз гъста гора зелена,
таз гора и тоз манастир,
и в манастира килия.
В килия света Мария
Христа е Бога родила,
и го е три дни вордила,
навънка не излазяла.
Кога е било треди ден,
тя е навънка излязла,
с червено се е завила,
с морено сукно прикрила,
със злат се ръжен подпряла;
на ръженова ябълка,
златни пелени да сбира.
Кога се назад повърна, -
при Христа седят три жени,
три жени - три самодиви:
първа му шапка нижеше,
втора му повой плетеше,
трета му риза шиеше, -
на Христа да ги харижат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.