19. МОМА НАКАЗАНА ОТ САМОВИЛИ ЗА РАБОТА НА ВЕЛИКДЕН

Сенки из невиделица

Ми станала руса Стана
на утрина на Великден,
се промена, се наружи,
да ми о'ит рано в църков.
Стана майка покарала:
- Ай ти, Стано, мила керко!
Не одай ми рано в църква;
в църков имат много гяци,
в тебе ке се упулеет,
църкви ке се убореет.
Се налюти руса Стана,
та си зеде бела парта,
си отиде во градина,
та си седна под трендафил.
Колку парта ми отвила
и йе доде самовила,
самовила самогорска,
самогорска, прекуморска,
йе се фърли на рамена:
- Стани, Стано, да ме дарвиш
от твоето бело лице!
Руса Стана говореше:
- Ай ти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело платно!
- А егиди русо Стано!
Да бех брала бело платно,
би я гора заградила
за юнаци, за девойки;
туку стани да ме дарвиш
за твоите църни очи!
- Ай ти тебе, самовило,
айде майка да те дарвит
от моето бело руво!
- А егиди русо Стано!
Да бех брала бело руво,
ке бех дъбье изоблекла;
туку стани да ме дарвиш
за твоето бело гърло!
Стана лепо говореше:
- Айде майка да те дарвит
за мойот ко'ан гердан!
- А егиди руса Стано!
Да бех брала кован гердан,
съта гора ке обковех
се со злато и со стребро
за хубави девойки,
за свършени юнаци.
Се разлюти самовила,
йе отвърти църни очи,
църни очи от глобои,
бели ръце от рамена,
бързи нодзе от колена.
Ето тебе руса Стано!
Как се везит на Великден,
на Великден на добар ден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.