|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
18. НЕВЕСТА ВДИГНАТА ОТ ЮДИ
Сенки из невиделица
Стойнинка харна невясто!
Стойна на двори седеше,
мъжко си дете държеше,
и капата му нижеше:
от два ми реда бял бисер,
от три ми реда желтици.
Де ми духнаха, духнаха,
зимни студени вятрове, -
духнаха Стойна невяста,
та я духнаха, духнаха,
във Пирин стара планина,
на Пиринските езера,
къде се юди люлеха.
Стара и юда говори:
- Стойнинке, харна невясто,
ела се, Стойно, полюлей,
на нашите златни люлки, -
не бери кахър ядове
за твоето мъжко дете:
Вчера минахме, минахме,
през вашите малки порти,
зълви ти дете люлеха
и си му песни пееха:
- Нани ми, нани, мъжко дете!
Ти да би ризик имало,
ти не би сирак остало,
на три недели без татко,
на три месеца без майка.
Гайтаниново, Неврокопско (Илиев, № 272).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|