164. ПОТУРЧВАНЕ НА ВЛАДИКА

Сенки из невиделица

Та чуло ли съ разбрало
какво съ йе чудо сторило!
да йе за нящо, ни за що;
владика беда бедило,
че либи булче емирче.
Из черкови го извеле,
в джамия го вовеле,
синьо му джубе саблекле,
а зелено му облекле;
златна корона свалиле,
шарена чалма завиле
и ходжата си викале
владика да кимбиняса (?)
за пусто булче емирче.
Дето си булче стоеше,
земя съ на две препукна
и булче в земя потъна;
дето владика стоеше,
сини огньове гореха.
Ка го видяха турците,
тие са турски кланеха
и турски са молеха.
И владиката са турски кланяше,
кавурски бога молеше:
- Стори ма, боже, стори ма,
стори ма и направи ма
на какво годе пиленце,
далеко да си захвръкна
вов светогорски манастир,
та прядна слуга да стана!
Де стоя господ, та слуша,
та си го стори, направи
на сиво пъстро пиленце,
та си далеко захвръкна,
на святогорски манастир,
та прядна слуга йе станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.