162. КРАЛ МАТЛИЯ (ТВЪРД НА ВЯРАТА СИ, СПАСЕН ОТ ОГЪН)

Сенки из невиделица

Вино пиет крал Матлиа,
со три турци анадолци;
бог 'и убил до три турци!
Му фати'е ивтириа
ивтириа напра'ина -
си окарал турска вера,
турска и джамиа.
Одидо'е на кадиа,
на кадиа да се судет.
Суд му дойде крал Матлиу,
да се турчит, да се бесит,
или да се в оган горит.
Тога велит крал Матлиа:
- А егиди до три турци!
Яс ке ви се милно молям,
вие мене да пущите,
да си одам дури дома.
Яс си имам до три сестри;
како ке ми изан да'йет
така джевап да ви да'ам;
али да ме потурчите,
али да ме обесите,
али да ме изгорите.
Го пущи'а до три турци,
си отиде дури дома
при своите мили сестри:
- Мори сестри, мили сестри!
Ке ви кажа мойте мъки;
що си пойдоф на меана
со три турци анадолци,
на яденье, на пиенье
ми фарли'е ивтириа,
сум окарал турска вера,
турска вера и джамиа;
м' однесо'е на кадиа,
на кадиа да ме судет.
Суд ми даде да ме турчет,
суд ми даде да ме бесет.
Али да ме оган горет;
учете ме що да чина!
И му велит по-старата:
- Море брате, мило брате!
Ни беси се, ни гори се,
туку, брате, потурчи се,
сестри брата да имает.
И му велит по-средната:
- Ни турчи се, ни гори се,
туку, брате, обеси се!
И му велит най-малата:
- Ни беси се, ни турчи се,
туку, брате, изгори се;
колку оган ке завалет,
колку тебе да те фарлет,
ке дойдеме 'си три сестри,
вишни бога ке молиме,
дробни сълдзи ке рониме,
да повеит силен ветар,
да заросит ситна роса,
да потечит силен порой,
да угаснит силен оган,
ти да, брате, куртулисаш.
Како сестра го научи,
така брате я почула;
и им рече на турците:
- Ни се турчам, ни се бесам,
туку в оган ке се горам.
Завалие селен оган,
го зедо'е крал Матлиа,
да го фарлет в силен оган.
колку в оган да го фарлет,
му дойдо'е 'си три сестри,
вишни бога помолиле,
дробни сълдзи зарониле,
ми повеа силен ветар,
ми зароси ситна роса,
ми потече силен порой,
силен оган ми угасна,
куртулиса крал Матлиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.