16. МОМА ОТВЕДЕНА ОТ ЮДА-САМОВИЛА

Сенки из невиделица

Варай Недо, бела Недо!
На Неда са гости дошли
Недините девет брата,
девет брата, осем снахи,
и осемте мъжки деца.
Те са яли, те са пили
тъкмо три дни и три нощи.
Най-малкото милно внуче
препи му се студна вода;
вода се е досвършила
те му дават руйно вино,
то си нейке руйно вино, -
на Бога се верно моли:
- Ой ти, Боже, мили Боже,
я осъмни, я призори, -
ке си умра за водичка,
за водичка, ой душичка!
Неда и се нажалило,
зела Неда нова стомна,
та отиде на бунаро,
да налее студна вода.
Сенка и се засенило.
И га се е изправила, -
не е било мала сенка,
но е била стара юда,
стара юда-самовила, -
на Неда си сборуваше:
- Варай Недо, бела Недо!
Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
А Неда и сборуваше:
- Варай, юдо-самовило,
Остави ме да си ида,
да занеса студна вода,
че ми плаче милно внуче,
милно внуче - за студна вода.
- Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека!
А Неда и сборуваше:
- Варай, юдо-самовило,
остави ме за Великден,
та си ела на Гюргьовден,
на люлките, на сенките.
Послуша я стара юда,
оставила бела Неда,
отиде си бела Неда,
ухилена, ожалена.
Недините девет брата
на Неда си сборуваха:
- Варай Недо, милна сестро!
Що си толко ожалена,
ожалена, оплачена?
- Варай, варай, мойте братя,
Дил ми ойдох на бунаро,
никнах вода да налея,
сенка ми се засенило,
не е било мала сенка,
но е било върла юда,
върла юда-самовила, -
та ми вели и говори:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!"
А аз съм се помолила:
"Варай, юдо-самовило,
Остави ме да си ида,
да занеса студна вода."
А юда ми сборуваше:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!"
Я и велим и говорим:
"Остави ме за Великден,
та си ела на Гюргьовден,
под сенките на люлките."
Я братя и сборуваха:
- Варай Недо, бела Недо,
бела Недо, милна сестро!
За то грижа да не береш,
ке ти чиним църно рухо,
църно рухо калугерско,
белки юда не те познай.
Облече се бела Неда
църно рухо калугерско,
стана Неда, та отиде
под сенките на люлките.
Ето юда де додоха,
та и вели и говори:
- Варай Недо, бела Недо!
Що си, Недо, пременила,
църно рухо калугерско?
Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
Стана Неда, та отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.