|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
159. ЕНИЧАРИН СКЛАФ И ЛИБЕТО МУ
Сенки из невиделица
Тънка Стойно Ениньовко!
Прочуло се еничарство
и дошле са еничаре;
Склаф се падна у Попови,
момците му по се село.
Склаф си попу проговори:
- Ей ти, попе, книжовниче,
книжовниче, духовниче,!
Ща та питам да ми кажеш,
имате ли в село дяца,
в село дяца за зимане,
за прямлади еничаре?
Поп си Склафу отговаря:
- Е ти, Склафе, силни Склафе,
нали питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа,
кое село дяца нема,
коя гора без пътеки,
коя вода без камане!
Наше село дяца има:
Ето тука танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка
и тя има три синове,
и тримата за зимане
за прямлади еничаре.
Склаф си попу отговаря:
- Ей ти, попе, книжовниче,
да доведеш танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка
да доведе три синове,
да ги вида добри ли са,
добри ли са за зимане
за прямлади еничаре.
Поп повика танка Стойна,
повика я и дошла е.
Склаф си Стойни проговори:
- Е ти, Стойне Ениньовко,
кажат имаш три синове,
и тримата за зимане
за прямлади еничаре.
Стойна викна, та заплака:
- Веднаж доде еничарство,
заведе ми мила брата,
па повтори еничарство,
заведе ми пръво либе,
сега трекьо еничарство,
да ми земе три синове!
Склаф си Стойни проговори:
- Е ти, Стойне Ениньовко!
Мож ли позна мили брата,
позна ли щеш пръво либе?
А Стойна му отговаря:
- Е ти, Склафе, силни Склафе,
не ща позна мили брата,
че бех азе още малка,
не ща позна пръво либе,
че бя в гора дръводелец,
дръводелец, самострелец,
та отиде в явор-гора,
да отсече явор-дърво,
та отфръкна явор-треска,
удари го в клета глава,
направи му личен белег,
личен белег на главата.
Склаф си попу проговари:
-Ей ти, попе, книжовниче,
да събереш сите момци,
сите момци от се село!
Поп си събра сите момци,
сите момци от се село,
а Склаф им проговори:
- С валете си калпаците,
та да види танка Стойна,
позна ли ща пръво либе!
А тия го послушаха,
свалиха си калпаците,
калпаците от главите,
не познала танка Стойна,
не познала пръво либе,
па си Склафу отговаря:
- Е ти, Склафе, силни Склафе,
и страх ма е, и срам ма е,
и срам ма е, и грях ма е, -
я свали си восок калпак!
Склаф си свали восок калпак, -
а то било Стойниното,
Стойниното пръво либе,
познала го по белега,
по белега на главата.
Панагюрище (ПСп. Бр., 11-12, с. 141, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|